35 точки са много, но не гарантират титла на Левски

Първата половина от редовния сезон изтече. Изминаха 15 кръга, в които всеки игра с всеки, като изключваме мача Берое – Лудогорец, който бе оставен да се проведе през декември. Вече имаме солидна основа от изминали срещи, които са достатъчни, за да се направят някакви изводи. А на база най-вече на случилото се в близкото и не чак толкова близкото минало, можем да опитаме да дадем и някаква прогноза за по-нататъшния развой на събитията. Уточняваме, че тези изминали 15 кръга някога, дори в по-голямата част от историята на нашия футбол, се равняваха точно на половин сезон. Отборите в групата най-често са били 16, както сега. И съответно програмата им е включвала 15 есенни и 15 пролетни мача. Сегашните 15 също са 50%, но от редовния сезон, а не от целия.

За момента Левски е водач и то убедителен. Факт, който твърде малко хора през юли щяха да имат смелостта да прогнозират. Тимът на Хулио Веласкес събра 35 точки, което е с 5 повече от най-близкия преследвач . Въпросният преследвач, ЦСКА 1948, пък не е нито хегемонът Лудогорец, нито големият съперник ЦСКА, което също е изненадващо. А това, че тези два клуба в момента не са в Топ 4 на таблицата, си е направо сензационно. Ако пък бяхте попитали някой фен на Левски преди 4 месеца как ще се почувства, ако след 15 кръга любимците му са първи, с 11 точки пред Лудогорец (дори с мач по-малко за „орлите“) и с 13 пред ЦСКА, не само щеше да каже, че би бил доволен, а вероятно щеше да каже, че това е твърде хубаво, за да е истина. Но към днешна дата е факт. Факт, въпреки че тимът на Хулио Beласкес взе само една точка от двата си мача, конкретно срещу тези противници. А не им вкара и нито един гол, при това в домакински срещи. Така че има непостигнати неща, които могат да се оставят за напролет, но пък изходните позиции към днешна дата са отлични.

Справка в статистиката показва, че с повече от сегашните 35 точки след 15 изиграни мача, Левски за последно е бил през 2012/13. Тогава те бяха 37, но въпреки това не стигнаха за титлата. А нямаше плейофи и пътят до нея със сигурност бе малко по-лек от този, който трябва да се извърви в сегашния формат. Тогава Левски се сгромоляса в последния кръг, като не успя да победи на „Герена“ Славия и титлата за втора поредна година тогава пое към Разград. Мачът срещу най-стария столичен съперник, който не гонеше нищо в класирането, завърши 1:1 и се превърна в една от най-големите трагедии в клубната история…

Не само в този злополучен сезон обаче можем да намерим пример, който да подскаже, че тези 35 точки, набрани от Левски до момента не му дават никаква гаранция за титлата. Толкова за последно тимът имаше през 2019/20 с треньор Петър Хубчев. През зимната пауза бе втори, а през пролетния дял изпадна в криза. Фоновете започнаха да събират пари, за да оцелява клубът. В крайна сметка се стигна до очакван срив, който приключи с 4-о място в крайното класиране. Но тук можем да кажем, че събитията по върховете на клубното ръководство се оказаха фатални за лошата развръзка, а не фактът, че 35-те точки след 15 кръга бяха малко. С толкова бе тимът и през 1995/96, когато изпусна 5 точки аванс пред Славия на полусезона и финишира втори. Така че точно 35 точки явно никога не са били достатъчни за първото място. Дори внушителните 39 се оказаха малко през 2004/05. Тогава „сините“ се гонеха дълго време с ЦСКА, като и двата отбора малко грешаха. В крайна сметка обаче шампиони станаха „червените“.

Въпреки всичко тези 35 точки след 15 кръга, взети от Левски сега, би трябвало да се оценят подобаващо и високо, на фона на значително по-слабите сезони на отбора в последните години. През 2021/22 по това време на първенството активът беше почти двойно по-малко – 18 пункта, а в най-жестоката криза, през 2020/21, събраните точки бяха само 15.

Така че основата за атака на титлата е положена. Но темпото на трупане на победите не бива да намалява, защото дори сегашното може да не стигне за титлата.

Здравко Гюров/ „Мач Телеграф“