А ти, за колко би продал Апостола?
Футболът е бизнес… но не всичко е за продан
В днешно време никой не се лъже – футболът отдавна не е само игра. Той е бизнес, маркетинг, спонсорства, лимитирани серии и „бутикови“ продукти. Всичко има цена.
Но точно тук идва големият въпрос: има ли неща, които не бива да се оценяват в евро или лева?
Представянето на новия екип на ПФК Левски, носещ лика на Васил Левски, поставен редом до логото на хазартна компания, не е просто маркетингов ход. Това е символен шамар. Шамар към историята, към паметта и към елементарното чувство за мярка.
Апостолът и народът, поробен… този път от хазарт
Васил Левски е посветил живота си на освобождението на българите – от политическо, духовно и морално робство. Днес обаче сме свидетели на нов вид поробване – икономическо и психологическо, в което хазартът играе ключова роля.
Контрастът е болезнен, особено когато си спомним инициативите на Българска история, които събираха средства, за да изкупуват билбордове, само и само върху тях да няма хазартна реклама.
От едната страна – гражданско усилие да се спаси обществото. От другата – търговско решение да се продава Апостолът точно до символите на тази зависимост.
Иронията е толкова гъста, че може да се реже с нож.
Чужденците в отбора и Апостолът на гърдите им
Нека бъдем честни – днешният състав на Левски е пълен с чуждестранни футболисти. Това само по себе си не е проблем. Проблемът е, че голяма част от тях вероятно нямат никаква представа кой е Васил Левски, какво е значението му и защо образът му не е просто „готин принт“.
За тях това е просто фланелка. За нас – би трябвало да е светиня.
И тук възниква абсурдът: Апостолът, който е проповядвал морал, саможертва и чистота, се превръща в част от спортен инвентар, носен от хора без емоционална и историческа връзка с него.
Подходящо ли е мястото на Апостола върху фланелка?
Футболната фланелка не е икона. Тя се мачка, цапа, къса, дърпа, стъпва се върху нея. Хвърля се на земята в съблекалнята. Разменя се след мач. Понякога дори служи за бърсане на кал и пот.
Наистина ли това е мястото за образа на Васил Левски?
Не става дума за „забрана“, а за уважение. За усещането, че има образи, които не трябва да бъдат част от агресивен, комерсиален и често примитивен контекст.
Колко струва да поругаеш Апостола? (една проста сметка)
Нека оставим емоциите за момент и да направим суха, почти цинична сметка – така, както би я направил всеки бизнес отдел.
- Лимитирана серия: 2222 фланелки
- Цена: 109 евро
- Общ оборот: ≈ 242 198 евро
Оттук нататък:
- ДДС (20%): ≈ 40 366 евро
- Производство, логистика, дистрибуция (ориентировъчно 25–30%): ≈ 60–70 хил. евро
Остава приблизителна чиста печалба между 130 и 140 хиляди евро.
И сега големият въпрос: Струват ли си тези пари?
Струва ли си да поставиш Апостола редом до хазартно лого, за да запълниш бюджета за месец напред?
Не всичко, което се продава, трябва да се продава
Това не е атака срещу клуба, нито срещу феновете. Това е разочарование. Дълбоко, горчиво разочарование.
Защото има символи, които не са бранд. Има личности, които не са маркетингов актив. Има история, която не бива да се превръща в лимитирана серия.
Футболът може да е бизнес.
Но Апостолът не е стока.
И затова въпросът остава:
А ти, за колко би продал Апостола?