БГ треньор в Исландия: Щом България не може да спечели и тази група…
Бившият футболист на Берое и Левски Тодор Христов от близо 12 години живее в Исландия, а от 7 години работи като треньор на подрастващи и мъже. За Дарик радио той направи сравнение за това как в Исландия развиват футбола при много по-трудни условия и как се справя националния отбор на България в конкуренцията си в Лигата на нациите.
“Здравей Иво, много ми е приятно, че се чуваме. Много ти благодаря за вниманието, което показваш и интереса. (Имам нов клуб, в който почвам работа след нова година. Договорът е така направен, че от първи януари съм в новия клуб. И съм изключително ентусиазиран, ще работя с деца. Кубът е от най-висшата лига на Исландия. Предполагам, хората, които се интересуват от исландски футбол, би трябвало да го знаят – Брейдаблик. И така, ново предзвикателство, ново начало, със семейството ми ще бъдем там”, започна Христов.
„Завърших в Исландия лиценза УЕФА Б и УЕФА А, съответно ми остава само УЕФА ПРО. Но не бързам и това не ми е приоритет в момента. Това ми е последният лиценз, който трябва да завърша. Предполагам, до една-две години ще го приключа и него. Но за момента съм се концентрирал върху това, което ми предстои”, добави той.
„Вече седем години имам щастието и късмета да бъда треньор в Исландия. Треньор съм бил на почти всички съществуващи футболни групи, с които един треньор може да тренира и да се занимава с тях. Мисля, че от 6-7 годишни деца до мъже. Плюс, както ти каза, съм бил треньор на жени. Преминал съм през всички групи. Как гледат исландците? Нищо специфично, което чак толкова да се отличава и да мога да ти кажа като факт, но има разминавания, разбира се, и различия по-скоро. Не толкова разминавания, а по-скоро различия, които с времето, с адаптация, с много работа, евентуално ти можеш да промениш, но хората с които ти работиш тук в Исландия също и те са доста отворени към промяна, така че за мен най-важното е да се намере един баланс, който да води до добри резултати, особено ако говорим за деца, за добро развитие на техните качества, да предоставиш едни нормални обстоятелства за работа с тези деца и да приложиш твоите гледни точки, твой начин на работа, всичко това да бъде в позитивна насока.”
„На мен това, което най-много ми харесва в Исландия и това, което ме кара наистина да работя с огромно удоволствие е, че има ясна политика на всеки един клуб, в който работиш.“
“Разбира се, има различни начини на работа, различни виждания, но ти знаеш едно дете дали го правиш за първия отбор на клуба или не. Има си ясна политика, ясна структура, по която се работи.”
“Може би в България там има някаква огромна разлика в този критерий, за който аз говоря, дали клубовете са наясно точно каква е структурата, не знам, но аз от това, което съм преживявал в България като футболист, за мен има една много голяма пропаст, когато подрастващите стигнат старша възраст. Може би тази крачка, за да достигнеш в мъжкия отбор… Целта е да те продадат някъде ли или да те преостъпят, не знам, зависи от клуба, но като цяло, ако мога да търся някъде сбъркана политика в България и някъде където нещата са объркани, това е точно тази възраст, за която говоря, старшата възраст, защото след това не е точно ясно какво се случва.“
„Ако говорим за реални очаквания от един млад отбор, независимо дали е Исландия, дали е България, когато имаш млад национален отбор, и защото във футбола всички знаем, че когато имаш такава ниска средна възраст на отбора, очакванията естествено са по-малки и това изисква време и търпение, но когато правиш правилните крачки в този процес, може би това не оказва толкова голямо влияние на резултатите. Резултатите все още са доста добри що се касае за Исландия, за нивото на Исландия са доста добри, впечатляващи са за такава малка държава, така че още веднъж, тези крачки, за които става въпрос са много важни.“
„На какво ниво играят тези млади футболисти? Играят ли редовно? Дава ли им се шанс? Играят ли на достатъчно високо ниво, за да могат да представляват националния отбор? Ако погледнем всичките тези факти на хартия, това изглежда доста добре за Исландия. Тези всичките дребни детайли, за които говоря изглеждат доста добре. И за мен това е причината исландците да достигат все пак някакви позитивни резултати, защото ако все пак погледнем групата не е от най-сложните групи, които човек може да си представя, говорим за България, Естония, Люксембург и Исландия.“
„Ако ти тази група не можеш да преминеш, не казвам абсолютно нищо лошо в никакъв случай нито за Естония, нито за Люксембург, но това е група, която според мен специално България не би трябвало да има проблем да завърши на първо място в нея и да я премине, за да се качи една дивизия.“