Бонман определи парите в Лудогорец като „шестица от тотото“, призна за Байерн и разкритикува стадионите в България

Хендрик Бонман е бил съвсем близо до трансфер от Лудогорец в Байерн Мюнхен през лятото на 2025 година. Германският вратар разкри, че условията с баварския гранд вече са били уточнени, но сделката е пропаднала след решението на Свен Улрайх да продължи договора си.

В обширно интервю пред германския SPORT1 Бонман говори откровено и за живота си в Разград, финансовите причини да приеме предложението на Лудогорец, огромните очаквания към отбора и проблемите на българския клубен футбол.

Всичко с Байерн било уточнено

Интересът на германския шампион към Бонман през миналото лято е бил много по-сериозен, отколкото изглеждало от публикациите в медиите.

„Беше много конкретен. В крайна сметка се оказа, че нямат нужда от мен. Свен Улрайх реши да продължи и поднови договора си. Всъщност всичко между нас вече беше уточнено“, признава стражът на Лудогорец.

За него подобен трансфер би бил най-голямото постижение в кариерата. Бонман разказва, че още появата на слуховете е предизвикала огромен интерес към него.

„Тогава разбираш, че Байерн не е обикновен клуб, а един от петте най-големи в света. Да тренираш всеки ден със звезди като Хари Кейн и Мануел Нойер би било истински връх в кариерата.“

Въпреки това германецът не очаква нова възможност да премине в Мюнхен.

„Отписал съм го. Винаги казвам, че такъв шанс идва веднъж в живота. Може би ще се появи нещо друго. Всичко в живота има смисъл“, споделя Бонман.

Лудогорец му предложил финансови условия като шестица от тотото

32-годишният вратар пристига в Разград през 2024 година, привлечен от възможността да играе в европейските турнири и да печели трофеи. Оказва се обаче, че финансовото предложение също е имало огромно значение.

„Вторият фактор определено беше финансов. За мен лично предложението беше нещо немислимо. Когато възможността да играеш за постоянен шампион и да се показваш в Европа е съчетана с такова заплащане, за човек като мен това е като шестица от тотото. Все пак не бях футболист от Бундеслигата“, откровен е Бонман.

Той признава, че сравнително бързо е разбрал колко различна е атмосферата в клуб, за който шампионската титла се приема като задължение.

„В клуба нямаше особено голяма радост, защото това се приема за нещо нормално. Всяка победа се очаква. Може донякъде да се сравни с Байерн Мюнхен, но тук е още по-силно изразено. Когато не спечелиш, недоволството е по-голямо и настроението се влошава.“

Според него дори спечелването на трофей не води до празненства, каквито е очаквал.

„Нямахме голямо шампионско празненство. По-скоро беше изпълнен дълг, с малко радост и най-вече облекчение“, обяснява германецът.

За българския футбол: Стари стадиони, лоши терени и по 200 зрители

Една от най-критичните части на интервюто е посветена на условията в българското първенство.

Бонман прави рязко разграничение между атмосферата в Лига Европа и тази по родните стадиони.

„Разликата е толкова голяма, че почти не мога да я опиша. В Лига Европа играеш на прекрасни стадиони, например срещу Андерлехт или Лацио в Рим. В България повечето стадиони са наистина остарели. Някои не са били обновявани или ремонтирани от 60 години.“

Вратарят посочва и друг проблем, с който се сблъсква при гостуванията на Лудогорец.

„Понякога по трибуните има едва 200 зрители. Терените също понякога са катастрофални. Атмосферата, настроението и усещането в отбора — контрастът трудно би могъл да бъде по-голям.“

Неособено разнообразен е и животът му извън футбола. Германецът определя Разград като много малък град, който не предлага особено много възможности за свободното време.

По думите му ежедневието е почти изцяло запълнено от тренировки, мачове и пътувания. Лудогорец обикновено изиграва над 60 срещи годишно, а приятелката му идва на гости веднъж месечно.

За бъдещето: Искам да изпълня договора си

Въпреки пропуснатия трансфер в Байерн и интереса от други клубове Бонман не говори за скорошна раздяла с Лудогорец.

„Подписах за три години и искам при всички положения да изпълня тези три години. Имах и продължавам да имам много хубав период тук. Усещам, че вече имам различен статут във футболно отношение“, подчертава той.

Договорът му е до 2027 година, а европейските мачове са увеличили интереса към него.

Вратарят смята, че вече е показал способностите си в Лига Европа и би могъл да представлява интерес за по-големи клубове, включително като резервен страж.

Непосредствената му цел обаче е Лудогорец отново да стане шампион, след като през предишния сезон разградчани за първи път не успяха да спечелят титлата.

За Клоп: Щях да обера банка с него

Бонман разказва и за работата си с две от големите имена в германския футбол — Юрген Клоп и Томас Тухел, с които се е срещнал по време на престоя си в Борусия Дортмунд.

Описанието на Клоп е особено колоритно.

„Той беше бащинска фигура, винаги имаше добра дума и невероятен усет към хората и ситуациите. Успява да те накара да минеш през огън заради него. Като млад футболист бих направил всичко за него. Ако беше казал: „Сега ще оберем банка“, щях да обера банка с него“, разказва с усмивка германецът.

За Тухел впечатленията са коренно различни.

Бонман го определя като изключителен специалист по тактика, обсебен от детайлите и съвършенството. Според него треньорът държал всеки пас да бъде изпълнен прецизно и с правилния крак — изисквания, които понякога изнервяли футболистите, но в крайна сметка ги правели по-добри.

Отхвърлен заради ръста си, с мечта за Бундеслигата

Любопитен е и началният етап от кариерата на вратаря. Като юноша на Шалке той е освободен, защото на 15 години бил висок едва 171 сантиметра. Днес ръстът му е 194 сантиметра.

Пътят му преминава през Рот-Вайс Есен, Борусия Дортмунд и Мюнхен 1860, преди през 2024 година да стигне до Разград.

Бонман смята, че участието в европейските турнири вече е оправдало голяма част от професионалните му амбиции. Има обаче една мечта, която все още не е осъществил.

„Дори един-единствен мач в Бундеслигата би бил нещо специално. Това би било короната на кариерата ми.“

Германецът не планира скоро да спира с футбола. Той се надява да играе още поне шест-седем години и смята, че вратар може да бъде полезен дори на 40-годишна възраст.