Орлинов: Боли ме, че не дебютирах за първия отбор на ЦСКА! Христо Янев не ми каза очи в очи, че няма да разчита на мен – направи го ръководството

Марин Орлинов е един от четиримата футболисти, които през зимата смениха ЦСКА с Ботев Bp. За разлика от Мартин Стойчев, Йоан Борносузов и Сейни Санянг, които са преотстъпени, 31-годишният вратар премина под Околчица с постоянен трансфер. Той прекара две години и половина в Борисовата градина в ролята на трети избор под рамката, като записа 31 участия с 16 сухи мрежи за дубъла във Втора лига. След пристигането на Христо Янев се готвеше само с втория отбор под ръководството на Валентин Илиев и през зимата се стигна до раздялата му с ЦСКА. В навечерието на гостуването на Левски в откриващия пролетен кръг Орлинов даде интервю пред „Тема Спорт“.

Марине, как се стигна до трансфера ти в Ботев Враца и лесно ли взе решението да преминеш в тима?
– Не е било планувано и обмислено. До последно трябваше да остана във втория отбор на ЦСКА. Извикаха ме на разговор, президентът на Ботев Враца също беше там. Предложението ми хареса и както се казва, се разбрахме за пет минути!

С какво ще запомниш своите две години и половина в ЦСКА?
– Хубави моменти, но честно казано, имам смесени чувства. Запознах се със страхотни хора и професионалисти. Всичко бе на топ ниво, но не успяхме да вземем нито един трофей, докато бях там, и това е горчивото, което остана след тръгването ми, тъй като аз съм цесекар по сърце. В личностен и професионален план беше прекрасен период, в който надградих страшно много себе си и се научих да се адаптирам към различни екипи на работа и обстановка.

Съжаляваш ли, че не успя да запишеш дебют в представителния отбор?
– Аз не обичам да съжалявам за нищо в живота си. Но е факт, че това ми е болка, която може би никога няма да мине. Докоснах мечтата, но не я сграбчих. И все пак вярвам, че всяко нещо се случва с причина и най-доброто тепърва предстои.

Кой те покани в ЦСКА през лятото на 2023 година и работата с кои треньори би отличил за периода си в клуба?
– С отговорност мога да кажа, че Люпко Петрович ме препоръча в ЦСКА на тогавашното ръководство. Те знаеха моите качества и отпреди това. Все пак съм продукт на школата на Литекс. Тогава (б.а. – пролетта на 2023 г.) бях в серия от седем-осем двубоя без допуснат гол, имахме добър отбор и организацията беше на ниво. Един ден треньорът ме извика след тренировка и ми каза, че ще ми се обадят, а аз да реша какво да правя. Така преминах в ЦСКА. Иначе за никого не е тайна, че Витомир Вутов и Здравко Букарица са треньорите, които изиграха най-голяма роля за изграждането ми като вратар. В ЦСКА пък минах през едни от най-добрите треньори в този занаят, а именно Стоян Колев, Горан Брашнич, Тодор Кючуков, Драган Сретениевич и, разбира се, Ивайло Иванов, който и в момента работи с вратарите на втория отбор на ЦСКА.

Засичаш се с Христо Янев в Литекс още през 2012 година. Какви спомени имаше от него като футболист и как той ти каза, че повече няма да тренираш с първия отбор на ЦСКА?
– Аз никога не съм играл с Христо Янев, нямах тази възможност. Тренирали сме заедно в Литекс, тогава ходих с тях на подготовка в Турция, а бях само на 16 години. В мъжкия отбор ме повика Христо Стоичков, той беше треньор тогава – страхотен човек и професионалист. След подготовката под негово ръководство бях преотстъпен на Чавдар Етрополе, където направих дебюта си в мъжкия футбол на 17 години. Истината е, че Христо Янев не ми е казал очи в очи, че няма да разчита на мен в ЦСКА, направи го ръководството по негова препоръка.

Каква беше разликата за теб като футболист между управлението на Гриша Ганчев, когото познаваш отлично и от Литекс, и след това на Валтер Папазки като собственик в ЦСКА?
– Господин Гриша Ганчев е забележителна личност за мен, защото той направи изключително много за българския спорт. В ЦСКА, а и в Литекс, всичко винаги е било на високо ниво. С г-н Валтер Папазки със сигурност нивото на професионализъм също е огромно. Всички виждаме какви неща се градят в момента в ЦСКА. Благодарение на такива хора професията футболист и спортист в България все още може да се нарече престижна.

Каква е атмосферата в Ботев Враца и плюс ли е за теб, че няколко футболисти от ЦСКА накуп пристигнахте в тима?
– Чувствам се чудесно, сякаш винаги съм бил в този отбор. Всички ме приеха отлично. С почти всички футболисти се познаваме отпреди това и си знаем много добре уменията. Разбира се, че е плюс това, че заедно преминахме няколко човека от ЦСКА. Мисля, че ще изградим качествен отбор.

Доволен ли си от проведената зимна подготовка и какви бяха условията в Кипър?
– Да, всичко мина много добре. Организацията, условията бяха на ниво. Мисля, че всички сме в добра форма и сме готови за полусезона.

Четири равенства в четирите контроли – какво означават те преди подновяването на първенството?
– Контролите бяха с добри съперници и смятам, че се представихме добре в тях, така че мисля, че са знак за добре свършена работа. Пожелаваме си победите да дойдат много скоро в официалните мачове, а защо не и още в първия.

Какво очакваш от сблъсъка на „Герена“, може ли Ботев Враца за втори път през сезона да удари по шампионските амбиции на Левски?
– Очаквам да се представим добре и да стартираме полусезона подготвени и в добра кондиция. Относно самия мач, ще кажа само, че във футбола всичко е възможно.

Фенове и специалисти се обединиха около мнението, че оставяше отлични впечатления в контролите на ЦСКА, както и в мачовете на дубъла във Втора лига. Как си обясняваш факта, че на 31 години имаш само 8 участия в Първа лига и амбициран ли си с екипа на Ботев Враца да се докажеш в елита?
– Феновете на ЦСКА са удивително явление. Те силно обичат и мразят, а аз само мога да се радвам, че ме приеха и остават с хубаво впечатление за моята работа. Годините са само цифра. Ако трябва да съм честен, по-силен и уверен в себе си никога не съм се чувствал. Изпълнен съм със страшно много енергия! Може би сега е моментът за сериозна работа. Но има и друг отговор на въпроса – аз никога не съм имал мениджър, който да представлява и защитава моите професионални интереси. В спортния свят, в който живеем, това е много важно. Това е грешка, която допуснах в ранните ми години на футболист, а и така се разви моят кариерен път. Самият факт, че все още ме има на футболната карта без мениджър, си е цяло чудо, както казва жена ми. И се дължи единствено и само на моите умения. Благодарен съм и не съжалявам за нищо, може би най-хубавото предстои и ще се радвам то да се случи с екипа на Ботев Враца. За това съм тук.