Божидар Митрeв: Светльо Вуцов може да играе в първенство от Топ 5 на Европа!
Треньорът на вратарите на Левски – Божидар Митрев говори рядко. Но се съгласи да даде интервю за Gong.bg. Той успя да превърне Светослав Вуцов в най-добрия български вратар, а освен това има богато „синьо“ минало – от школата, през титлите, до Шампионската лига.
– Добре, дошъл при нас. Как се чувстваш след титлата на Левски и мина ли махмурлука от празненствата?
– Чувствам се страхотно след този дълъг сезон. Имаме да вършим още работа, така че празненствата не са повлияли. Остава ни да изиграем последния мач, за да завършим сезона подобаващо.
– Как се работи с перфекционист като Хулио Веласкес?
– Вие го казахте. Той е страхотен перфекционист и професионалист. Човек, който отдава много време на това да разузнава противниците, да подобрява отбора. Изключителен човек на прво място. Лесно се работи с него. Когато си върши задачите, не е проблем за него.
– Какво носите ти и Дарко Тасевски на щаба, вие ли сте прехода от предишното поколение към настоящото?
– Минаха доста години от тогава. Поколенията се промениха. С Дарко в съблекалнята често сме им говорили за шампионските моменти, за Шампионската лига. Грейват им очите! През сезон опитвахме да балансираме емоциите в играчите, за да бъдат концентрирани. Да мислят мач за мач.
– Предполагал ли си през 2009 г., че отборът няма да стане шампион цели 17 години след това?
– Никога не ми е минавало през главата, че Левски няма да е шампион толкова дълго време. Доста години клубът страда. Благодарение на феновете и на хората, които обичат клуба, Левски го има до ден-денеш. Станахме шампионите в изключително труден момент. Тази титла е нещо много голямо за Левски, на фона на годините мъка. Много сме щастливи.
– Как успя да направиш Светослав Вуцов най-добрия вратар в първенството и как успявяте да задържите това ниво?
– Светльо е изключителен вратар и професионалист. От ден едно осъзнава какво е Левски. Страшно много усилия физически и психически полага, за да е на това ниво. Сам осъзна, че трябва да е най-добрата версия на себе си. Няма ден, в който да не иска да е развива. Щастлив съм, че работя с него. Изградихме връзка на доверие, което е разковничето в тази ситуация да вървим нагоре
– В кое западно първенство виждаш след време Светослав Вуцов?
– Знам, че Манчестър Юнайтед му е любимия отбор. Той има много силен характер. Той може да играе във всяко едно от топ 5 на първенствата в Европа.
– Друг въпрос от зрител – кой нападател ти създаваше най-много проблеми?
– Мартин Камбуров. Един изключителен нападател. Голаджия, който може да отправи удар от всяка една ситуация. Лидер в отборите, в които е бил.
– Помниш ли първия си неофициален мач, дори и в махалата?
– В махалата от много малки играехме. Все с по-големите, а аз като по-малък, все на вратата ме слагаха. Други времена бяха, по цял ден играехме мачове.
– А помниш ли първия си официален мач?
– Няма как да го забравя – в Шампионската лига срещу Вердер Бремен.
– Да те върнем на темата за Светослав Вуцов. Как се подготвихте за дузпите срещу Апоел Беер Шева, които сякаш бяха преломни за целия сезон на Левски?
– Успяхме заедно. Всеки мач имаме анализ на противника. Дузпите бяха в този сценарий, който можеше да се случи. Около един час гледахме дузпи на играчи. Разучвахме ги, както и езика на тялото им. На листа, който му дадох след мача, той не можа да види четвъртата дузпа. Ако го беше направил, щеше да хване и нея. И двамата имаме заслуга за това нещо. Аз бях много спокоен на дузпите, бях уверен, че ще се справи, защото бяхме подготвени.
– Какво е мнението ти за Мартин Луков?
– Той е един страхотен вратар. Доста време беше без отбор и дойде с ясната идея, че ще помага. В началото му беше трудно, много енергия и сили хвърли, за да влезе в кондиция. В мачовете, в които играе се справи на много добро ниво
– Какво можем да очакваме от младия Огнян Владимиров?
– Изключително талантлив вратар. Дай Боже да му се развият нещата. Гледам да му помагам и когато му се даде шанс, трябва да го грабне.
– Станимир Стоилов те направи треньор на вратарите. Кога разбра, че това е твоето призвание?
– Когато приключих своята кариера, бях се откъснал от футбола. Тогава получих обаждането от Станимир Стоилов. В този момент усетих прилив на енергия. Не ми беше лесно, много усилия съм хвърлил. Търсех материали, минах курсове, но нещата се получиха.
– Левски тръгва отново към Шампионската лига. Кое е по-важното – жребия или това как ще се подготвиш за тези важни мачове.
– И двете неща са много важни. Подготовката обаче е най-важна. Видхте този сезон как започнахме в Лига Европа. Направихме много силни мачове с отбор като Апоел Беер Шева, който стана шампион на Израел сега. После се изправихме срещу много класен съперник като Брага. Бяхме на косъм да ги отстраним и тях. Ако бяхме стигнали до дузпи и там бяхме подготвени. Но и жребият е важен. Хубаво е пропуснеш някои съперници на по-ранен етап.
– Какво ви коства тази титла? Кога разбрахте, че те станете шампиони?
– Много усилия. Играчите изкараха този сезон на гърба си. Не сме говорили за титла до последния мач. Философията на нашия треньор е да мислим ден за ден и мач за мач. Футболистите гледаха следващия съперник и искаха да победят. Те заслужаваха и бяха възнаградени.
– Как вдигахте отбора след малкото грешни стъпки през сезона?
– Не позволявахме да паднат духом. Ние не изпаднахме в серия без победа. Много бързо се забравяше грешката и се фокусирахме върху следващия мач.
– Кога е по-специално да си шампион – като футболист или треньор?
– Много е различно. Като футболист се радваш на самия успех. А като треньор на цялата картина. Да видиш футболистите щастливи отстрани… И двете обаче са изключително сладки.
– Кой мач ще помниш винаги?
– Те са три. Първото ми дерби с ЦСКА, когато би бихме с 2:0 и станахме шампиони. Мачът с Челси на „Стамфорд Бридж“, както и срещата на националния тим срещу Италия в Палермо. Спомням си след двубоя с Челси в продължението спасих едно положение на Калу. Съдията свири край на мача и ми тръгнаха сълзите. Не искаха мача да свършва.
– Има ли лимит този отбор на Левски?
– Не мисля, че има лимит. Има млади играчи, които работят всеки ден и искат да се развиват.
– Какво различно нещо от другите отбори направи Левски, за да бъдеш шампион?
– Отборът беше постоянен. Това наклони везните е наша полза.
– Какво смяташ за Пламен Андреев?
– Около 2 години работихме заедно. Много качествен вратар, направи невероятни мачове за Левски. Има сериозно бъдеще, млад вратар е, стана шампион на Полша. Надявам се да играе сериозно.
– Времето, прекарано в Румъния и Молдова помага ли ти сега като треньор?
– Да, помага ми. В Молдова работих с изключителни треньори на вратарите – украинци и италианци.
– Да те върна назад във времето – как мина времето, от което разбра, че ще бъде титуляр срещу Челси, до самия мач?
– Знаехме, че ще играя 2-3 дни преди мача. Даже с Николай Димитров се успахме за тръгването и рейса ни чакаше отпред.Тогава Станимир Стилов ни каза, че сме глобени. След това ние отидохме да платим глобите си. И тогава той ни каза: „Бягайте от тук, вие сте титуляри“.
– По-различни ли са като хора вратарите?
– Сигурно е така. Защото отговорността, която носи вратарят, е по-голяма от тази на всеки друг играч. Вратарите винаги се подкрепят и са по-сериозни като хора.
– Как се справяше с критиките на феновете и медиите?
– Това го имаше особено в последния ми период като футболист на Левски. Не успях да се справя, така като върна лентата. Поддадох се тогава и дойдоха колебанията. Сега това ми помага много в работата с вратарите.
– Кое е по-трудно – да стигнеш до върха или да останеш там?
– Много по-трудно е да останеш на върха.
– Какво прави Божидар Митрев извън футбола?
– Нямаме много свободно време. Обичам да чета. Но най-много обичам да бъда със семейството си. Да си треньор не е като да си футболист, много повече време си ангажиран.
– Кой от вратарите в Европа ти харесва?
– Майк Менян, който е част от Милан и френския национален тим. Куртоа няма как да го пропусна.
– Като дете на кои вратари се възхищаваше?
– Касияс и Буфон. И разбира се, Димитър Иванов. Аз заради него започнах да тренирам в Левски. После имах късмета да сме шкафче до шкафче и да тренираме заедно.
– Кой момент беше по-емоционален – успеха над ЦСКА 1948, когато математически станахте шампиони, или когато взехте титлата в ръце?
– Мачът с ЦСКА 1948! Тогава станахме шампиони. Тогава изкарахме цялото напрежение от това чакане. Беше голяма радост. И после беше радост, но…
– Задава се мач за Суперкупата на България между Левски и ЦСКА? Такъв не е имало от 20 години.
– Това ще е уникален мач за мен. Когато играят Левски и ЦСКА за трофей, е специално. Тогава България се разделя на две.
– Какво си пожелаваш в професионален план?
– Да направим едни добри мачове в евротурнирите и да защитим първото място през следващия сезон.