Бруно Жордао не прилича на себе си!
През зимата ЦСКА привлече две много силни попълнения в халфовата си линия, която и без това си беше най-качественото звено на тима. Към Джеймс Eтo’o, Бруно Жордао и Петко Панайотов бяха прибавени Макс Ебонг и Исак Соле. Към днешна дата, особено след успеха с 2:0 над Добруджа, можем да кажем, че фаворитите на треньора Христо Янев за позиции в средата на терена са Бруно Жордао, Eтo’o и Ебонг. Панайотов играе основно по 10-15 минути на мач, докато случаят със Соле е странен, като за неговия подпис беше преборен Левски, но въпреки това той стои резерва.
И всичко това идва на фона на доста колебливата форма на Бруно Жордао. През странната есен на ЦСКА може да се каже, че именно португалецът, заедно с Джеймс Eтo’o, беше най-постоянният играч на „червените“. Но през пролетта това далеч не е така. Дали заради по-голямата конкуренция в средата на терена, дали заради нещо друго, Жордао изгуби онзи пламък и вече не демонстрира онова качество, което видяхме от него през есента. И което заслужено му донесе капитанската лента в ЦСКА.
Трябва да отбележим, че и срещу Лудогорец, и срещу Добруджа португалецът беше бледа сянка на себе си. Заради това не е изненадващо, че Христо Янев го извади от игра още на почивката срещу добричлии, пускайки вместо него на терена Йоанис Питас. И определено с Eтo’o и Ебонг и по-ксъсно с Панайотов ЦСКА стоеше далеч по-добре. В защита на Бруно Жордао няма как да не отбележим, че е нормално в един дълъг сезон всеки футболист да минава през различни етапи на своята форма. И понякога той може да е в отлично състояние за няколко срещи, а след това да направи крачка назад. Така че в момента по всичко личи, че Жордао е на най-ниското си ниво. И не е изключено той да остане на пейката за някоя от следващите срещи. Така ще може да видим на терена и някой друг от халфовете, които получават по-малко игрово време – или Исак Соле, или Петко Панайотов.
През този сезон португалецът има 22 мача във всички турнири, в които реализира 3 гола и даде една асистенция. Заради силната си есен той получи капитанската лента на ЦСКА, което е огромна чест. Но тя значи още по-голяма отговорност и още по-добро представяне. В началото на сезона доста често капитан на „червените“ беше Адриан Лапеня. А вижте го къде е сега – дълбока резерва. Защото той просто не издържа на напрежението и отговорността и се пречупи, като изгуби битката с Лумбард Делова, Теодор Иванов и вече с Факундо Родригес.
Далеч сме от мисълта да обвиним слабата форма на Бруно Жордао за игровия регрес на ЦСКА в последните две срещи, в които видяхме ужасни 60 минути в Разград и близо 40 бледи минути срещу Добруджа. Но е факт, че двете неща си съвпаднаха…
Христо Георгиев/ „Мач Телеграф“