Бербатов: Димитър Пенев ще живее вечно!

Димитър Бербатов бе специален гост в ефира на Дарик радио. Бившият нападател на ЦСКА сподели част от своите спомени с непрежалимия Димитър Пенев, който напусна този свят в събота, 3 януари на 80-годишна възраст.

„Годината не започва по добър начин. Всички скърбим и тук клубните пристрастия липсват, защото Старшията е обичан и уважаван от всички клубове. Рядко има футболисти или треньори, които да обединяват така и да събират само положителни коментари. Такъв човек рядко се среща. Всички страдаме и все още не можем да повярваме. Имам толкова много спомени с него“, започна Бербатов.

Първата среща със Стратега, която остава завинаги
Бяхме на Панчарево аз и Йордан Върбанов, с когото играехме в юношите, беше наредено да ни качат в първия отбор на Панчарево. Нормално, когато такова нещо се случва, започваш да се вълнуваш. Когато видяхме Димитър Пенев да идва към нас, ние започнахме да се чудим какво да правим. Когато мине този момент, спира времето и се чудиш какво наистина е станало. Когато слизах да помагам пак на юношите, всички ме питаха как е и аз им казвах: „Димитър Пенев ми стисна ръката“.

Аурата на 94-та и доверието, което те променя
94-а година – сълзите, емоциите, това, което виждахме. Това беше за нас аурата, която се носеше над него. Който от нас след това заслужеше да бъде трениран от него, влизаше в по-близки отношения с него. Ако заслужиш, ти даваше шанс.

За всички нас, свързани с футбола – млади момчета, които гледахме – това още повече засили желанието ни да бъдем такива. Това бяха моментите, които ти трябват като вдъхновение и амбиция.

Миговете, които ми се даваха да тренирам с първия отбор, да тренирам под ръководството на Димитър Пенев… Има моменти, в които не знаеш как да се зарадваш.

Това може би е първото подаване на ръка преди официалното подаване на ръка. Аз още не бях играл официален мач. Явно беше видял нещо и вярваше в мен.

„Пенев е като Анчелоти“ – треньор, за когото искаш да играеш до край
В моите очи Димитър Пенев е като Карло Анчелоти, защото Анчелоти, като Пенев, е обичан от всички. Анчелоти е треньор, за който искаш да умреш. За Пенев беше същото. По неговия си начин знаеше как да комуникира с играчите. Усещайки това, мисля, че мога да говоря за всички, които са тренирали под негово ръководство – искаш да играеш за него.

Как Пенев реши казармата с усмивка и уиски
Имах притеснения, че ще влизам в казармата и няма да играя футбол. Пак се притеснявах и трябваше да говоря с него. Събрах смелост и влязох при него. Може би в този момент беше видял вече талант в мен, защото каза: „Спокойно, отиваме, сядаме, говорим и продължаваш да тренираш“.

Качихме се в колата, в която имаше алкохол и ядки. Качихме се на „Червено знаме“ и отидохме в офиса на старшината. Седнахме и те започнаха да се шегуват помежду си. В един момент ми казаха: „Ставай и го следвай него“ – мисля, че беше едно момче от казармата. Погледнах Пенев с тъжен поглед, за да ме разбере, че искам да се върна. Накараха ме да положа клетва и ме върнаха обратно в стаята. Те вече бяха отворили уискито, поседяхме още малко и това беше моята казарма.

Баща за младите и генерал на тренировките
Може би всеки си има неговата история с него, но всеки би казал, че той беше като баща за всички нас. Особено за младите момчета. Ако си млад, винаги отделя повече време, готов е с бащински съвет. Разбира се, когато трябва да е суров, е такъв. Имахме тежки тренировки на Боровец. Имаше една пътека и ние тичахме за топката по нея в снега. Пената седеше отгоре и като генерал наблюдаваше какво се случва.

Когато един треньор те обича и харесва, то си личи. Ти знаеш, че ще играеш. Дори да си направил грешка, той ще те викне, ще ти обясни. Ако имаш разум в главата си, ще си кажеш, че това е човекът, който е гарантирал за теб и трябва да му се отблагодариш. Той беше особен случай, защото веднага го усетих като близък човек.

Направихме сделка за първата ми кола
Историята с новата ми кола. Качвам се на Панчарево и виждам един „Опел“. Започнах да разпитвам и ми казаха, че е докаран за Пенев специално. Чувствам се вече близък с него и си казвам, че отивам да се пошегувам с него. „Не ми обяснявай, концентрирай се върху тренировката“, ми каза той. По време на тренировката дойде до мен и ме попита „Харесва ли ти колата?“

Разговорите в съблекалнята
Винаги ще си спомням спокойствието му. Той излъчваше спокойствие – по начина, по който говореше, обясняваше. Беше народен човек и беше толкова далеч от суетата. Винаги съм му се възхищавал. В съблекалнята беше по същия начин – с увереност, смирение и спокойствие.

Да ценим повече хората, докато са живи
Когато някой си отиде, това обединява хората – хора с различни възгледи, конкуренти. Може би трябва да се опитаме, когато нашите идоли са живи, да им даваме признанието, за да могат да се чувстват още по-ценени и да знаят, и да не го забравят, че дори да са встрани от футболния живот, ще бъдат винаги на пиедестал за нас. Димитър Пенев няма да бъде забравен, той ще живее вечно.

Той не беше роб на суетата. Беше народен човек. Не беше повлиян от парите и не търсеше слава. Признанието, което получаваше, е напълно неоспоримо.

Последният разговор с него
Последната ни среща беше, когато тренирах с ЦСКА на Панчарево, когато треньор беше Александър Томаш. Една сутрин отивам аз и го виждам там, пред съблекалните. На моменти не са нужни и думи. Самото му присъствие – да прегърнеш човека.

Последна среща, без нужда от думи
Думата, която най-много отива, е „Благодаря“. Благодаря ти, Старши. Благодаря ти, че ни донесе толкова емоции с 94-а година. Благодаря ти, че си остана такъв, какъвто те познаваме.