Бусато: ЦСКА вече може да лети! Виждах „червените“ като шанса на живота си
Густаво Бусато се раздели с ЦСКА на 12 януари след шест години и половина в клуба, в които се превърна в чужденеца с най-много мачове в историята на армейците – 204. Пристигнал от четвъртодивизионния бразилски Итуано и подценяван дори от собствените шефове, 35-годишният страж написа история в Борисовата градина и си тръгва горд от постигнатото. Бусато даде прощално интервю пред „Тема Спорт“, в което се сбогува и благодари на всички, свързани с ЦСКА, които са му помогнали по време на незабравимия престой у нас.
Густаво, минаха две седмици след раздялата ти с ЦСКА. Направи ли си равносметка за периода в клуба?
– Изпитвам голяма благодарност за времето, което прекарах в ЦСКА. Това винаги ще бъде клубът, който е белязал най-силно моята кариера. Изградих моето семейство в България. Тук се роди моята дъщеря и се сбъднаха моите мечти. Играх в европейските турнири, спечелих трофей и изпитвах голямо щастие в целия период, който прекарах в отбора.
Как прие факта, клубът реши да прекрати договора ти предсрочно?
– Не искам да взимам със себе си отрицателните спомени, само положителните. Приключението ми в ЦСКА не завърши както съм се надявал, но искам да си спомням хубавите неща. Това е решение на клуба, което аз уважавам. Знам техните мотиви, разбирам ги и трябва да продължа с моя живот и моята кариера.
Коя победа с ЦСКА се е запечатала най-силно в съзнанието ти?
– Най-вече класирането ни в Лига Европа, тъй като ЦСКА не бе играл дълго време, над десет години, в груповата фаза на евротурнирите.
А имаш ли любимо спасяване?
– Спасената дузпа срещу Левски, както и мачовете с Рома и Виктория Пилзен. Това са представяния, които са белязали моята кариера и съм горд тях, тъй като са помогнали на отбора.
Прекара шест години и половина в ЦСКА, в които клубът се промени драстично. Как премина през твоите очи този процес?
– Когато пристигнах, клубът нямаше инвестициите, които има в момента. Но успяхме да постигнем позитивни резултати. Играхме два пъти в груповата фаза на евротурнирите, спечелихме Купата на България, бяхме в борбата за титлата. Лично за себе си мога да кажа, че работих с треньори на вратарите, които ми помогнаха много да се развия, да израсна. А сега вече ЦСКА може да лети. Правят се големи инвестиции, има всички условия отборът да се развива. Съжалявам, че няма да бъда част от това. Но кой знае, може и да се върна някога.
Кои са най-ярките разлики между периодите на управление при Гриша Ганчев и Валтер Папазки?
– Мога да кажа, че и двамата са много важни за ЦСКА. Гриша взе клуба пред фалит и успя да го вдигне, а г-н Папазки вече има възможността да го постави на върха. И двамата имат своето голямо значение за развитие то на клуба.
Когато пристигна в ЦСКА, бе подценяван от мнозина, но накрая се превърна във футболиста, чието име феновете най-често скандираха. Очакваше ли, че това може да се случи, когато дойде в България?
– Виждах ЦСКА като шанса на кариерата и живота си. Когато пристигнах, президентът на клуба ме предупреди: „Бусато, аз мисля, че няма да се наложиш, защото има голямо напрежение“. А аз му казах: „Много съм се трудил, за да стигна дотук! Моят отговор ще бъде на терена“. Знаех, че трябва да оставя сърцето си на игрището и да тренирам много здраво. Изключително съм щастлив, че спечелих уважението на феновете и най-важното за мен е историята, която оставих за подрастващите. Получавам съобщения: „Бусато, ти си идолът на моето дете“. И това е истински ценното, което съм оставил чрез пътя, който преминах.
За кой президент става въпрос?
– Дани Ганчев.
Как се чувстваше в конкуренцията първо на Димитър Евтимов дълго време, а след това на Иван Дюлгеров и Фьодор Лапухов?
– Да играеш в ЦСКА е голяма чест и трябва да си я заслужиш. Затова във всяка тренировка, във всеки мач съм давал не сто, а дори повече процента от себе си. Винаги има двама или трима вратари, които искат да играят. И който покаже повече, той застава на под рамката. И тогава също трябва да се представи на ниво, не само за да защити избора на треньорите, но и за да представи останалите вратари. Винаги съм се стремял да правя това.
В свое интервю Тодор Кючуков (б.а. – треньор на вратарите в щаба на Александър Томаш) сподели, че имал проблеми с теб и Дюлгеров и когато единият от вас не е играел, се е цупел. Какво можеш да кажеш по тази тема?
– Няма да влизам в детайли и да говоря отрицателно. Както вече казах, не искам да взимам нищо негативно със себе си. Но аз мога да кажа, че работих с шестима треньори на вратарите в ЦСКА, повече от 15 старши треньори. И никога не съм имал проблеми с някого от тях. Напротив, всички са ми споделяли, че са доволни от моята работа. Бих могъл да дам обяснение за думите на Тодор, но предпочитам нещата, които имам да казвам, да ги казвам очи в очи, а не през медиите. Има много хора в интернет, които обичат да говорят негативно, вместо да отидат при човека и да му кажат какъв е проблемът лице в лице. И това е нещо, което аз няма да направя никога – да нападна някого по този начин в гърба. След хубави или лоши моменти, аз уважавам всички, с които съм работил в ЦСКА. Имам история в този отбор, която изградих с много характер. Тя е написана, дори на някого да не му харесва.
Как се чувстваше в съблекалнята и кои са най-близките ти приятели в ЦСКА?
– Имах добри отношения със съотборниците по време на целия ми престой в ЦСКА. Разбира се, събирахме се повече с бразилците. Все още поддържам контакт с Евандро, с Маурисио Гарсес, който също израсна много в ЦСКА. Винаги, когато се чуваме, ми благодари, че съм му помогнал по време на неговия период тук. От сегашния отбор с Пастор станахме много бързо приятели. Аз и обичам много всички ръководители, които са работили със сърцето си за ЦСКА. Както и служителите. За мен те са най-важната част от клуба. Искам да им изкажа огромно уважение, защото те стоят в сянка, но допринасят страшно много за ЦСКА. И трябва да знаят, че съм им много благодарен.
Какво различно направи Христо Янев в сравнение с предшествениците си Стипич, Томаш и Керкез, които се провалиха звучно?
-Той получи отбор, който вече бе преминал период на сериозни трусове и бе събрал определени футболисти с качества. Работеше се активно по селекцията и когато той дойде, получи добър отбор. Успя да спечели съблекалнята и да обедини играчите. Затова и започна с толкова позитивни резултати и се надявам това да продължи.
Каза, че треньорите на вратарите са ти помогнали много да се развиеш. На кого дължиш най-голяма благодарност?
– От Пифа (б.а. – Ивайло Петров), който първи ме пое като треньор тук, Иво Иванов, Драган Сретениевич, Горан (б.а. – Брашнич), който работи със Стипич – всички са помогнали за развитието ми. Стоян Колев беше този, с когото работихме най-дълго, три години. Това е човекът, с когото бях най-близък. Неговата работа съвпада много с моите качества и характер. Винаги, когато съм му звънял за индивидуални тренировки, е бил готов да се отзове и имам вечна благодарност към него. Но искам да изкажа уважение към всички треньори, които съм имал в ЦСКА. Всеки е имал принос да се превърна във вратаря, който съм.