Дани Моралес на 50: ЦСКА е добре структуриран – чест и привилегия е да си част от клуба!
Треньорът на ЦСКА III Даниел Моралес навърши вчера 50 години. Почти половината си живот бразилецът прекарва у нас, след като пристига в Нафтекс Бургас през 2002 г., а след това носи екипите още на Локо Пд, Черно море, ЦСКА, отново Локо Пд, Спартак Вн и Локо Мездра. Работи като скаут в Черноморец Бургас и треньор в школите на Литекс и ЦСКА, преди през 2019 г. да стане част от щаба в първия отбор на армейците и дори да изведе тима като временен наставник при равенството 0:0 с Рома на „Олимпико“ на 29 октомври 2020 г. В последните години бившият дефанзивен халф бе част още от Ботев Враца, ЦСКА 1948 и Беласица, преди да се завърне в ЦСКА като треньор на третия тим през тази есен. Ето какво сподели Даниел Моралес в интервю за „Тема спорт“.
Г-н Моралес, навършвате 50 години, а вече близо четвърт век следим пътя ви в българския футбол. Как се развиваше първата половина от живота и кариерата ви в Бразилия, преди да дойдете у нас?
– Играех предимно в моя щат Сао Пауло, бил съм част от всички дивизии. Сао Пауло е добър щат за футбол, доста организиран. Върхът на кариерата ми е Серия А, където две години и половина играх за Коритиба.
Как се стигна до преминаването ви в България, кой се свърза с вас и ви доведе?
– Първите шест месеца от периода ми в Коритиба играех като преотстъпен. Това беше през 2000 година. Направих много силен сезон и агенцията на импресариото Хосе Мингея – човекът, който докара Христо Стоичков в Испания – ме хареса и закупи правата ми от бившия ми отбор. След тези две години и половина в Коритиба г-н Танев (б.а. – Лъчезар Танев) ми предложи да премина в Нафтекс Бургас.
Какво знаехте за България и с какви очаквания пристигнахте тук?
– За съжаление, освен Стоичков, заради представянето на световното в САЩ, друго не знаех.
Колко време ви беше нужно, за да започнете да разбирате и говорите български?
– Първоначално беше доста трудно, не знаех какво се случва, блокирах, когато ми се говореше. Но тогава реших да изляза от зоната си на комфорт и да науча български. Получих помощ и от колегите ми. Реших, че е важно да покажа уважение към държавата и културата и успях за 15 дни да науча 150 думи за терена. След това не съм спрял да уча с приятели.
Какво ви задържа толкова време в България?
– Господ ми е показал, че тук има нещо добро за мен, може би имам по-голямо уважение към България, отколкото много българи.
От кой отбор пазите най-топли спомени и има ли клуб, от който сте си тръгнали с огорчение?
– Имам много добри спомени от всички отбори, в които съм играл и където съм бил треньор. Ако има проблеми, те не са в клубовете, а в хората, които ги управляват. Има твърде много лоши съветници около тях…
Работили сте с култови босове – Порточанов, Гриша Ганчев, Георги Илиев. Какви отношения сте имали с тях? Със сигурност сте преживели и интересни истории…
– Да, работих с много известни хора. Имали сме професионални отношения, но само това. Те те наемат, плащат ти и когато решат, те освобождават. Това е. Имам интересни истории, да. Но, честно казано, те не са за разказване и предпочитам да ги запазя за себе си.
Кои са най-добрите треньори, с които сте работили и сте научили най-много?
– Минал съм през доста треньори, от всеки учиш нещо, от някои даже се учи това, което не трябва да се прави. А то също е доста полезно. Имам много добри спомени от всички, дори някои от тях като г-н Илиан Илиев и г-н Димитър Димитров срещнах като треньор.
Как оценявате развитието на футболната си кариера – можете ли да кажете, че сте доволен или пък разочарован?
– Никога нямам да съжалявам за това, което съм направил. Вече съм концентриран върху треньорския си път. Там вече имам малко опит. През 2026 година завършвам Про лиценз в нашата треньорска школа. Щастлив съм от постигнатото и съм благодарен на всички помощници, с които съм работил.
Кога решихте, че искате да станете треньор?
– Започнах да карам лиценз през 2010 година, още преди да приключа състезателната си кариера. Оттогава в главата ми имаше една цел – да стана треньор. Но ако ви кажа колко е трудно, нямате представа (смее се).
България вашият първи или втори дом е и цялото ви семейство ли живее тук?
– Отдавна казвам, че България ми е дом, а Бразилия е само за почивка. Аз, жена ми Жанаина и моята малка дъщеря София сме тук. Голямата ми дъщеря Лариса е
женена за българин и живеят във Франция. Имам двама внуци. Антоан на две години и половина и Елена, която ще стане на една годинка на 26 декември. София може да се каже, че говори по-добре български, отколкото португалски. Лариса също, но тя беше по-голяма, когато дойде в България.
Вече от няколко месеца работите отново в ЦСКА. Как се чувствате начело на третия отбор и виждате ли се дългосрочно като част от структурата на клуба?
– Хората, които работят в ЦСКА, трябва да се чувстват благодарни, не всеки може да получи тази чест. Това е привилегия. Клубът е добре структуриран, нещата са подредени и със сигурност целите, които се преследват, ще бъдат постигнати. Надявам се да разчитат на мен и за в бъдеще, защото футболът е по-различен от всяка друга професия.