Фаталната “десетка” на “Армията”

В началото на седмицата ЦСКА-София оформи трио викинги с привличането на Улаус Скаршем от Розенборг. 25-годишнят полузащитник и бивш младежки национал на Норвегия избра да играе с №7, като любопитното е, че неговият сънародник Джонатан Линдсет съвсем 6лагородно му отстъпи своя номер. На свой ред обаче Линдсест взе емблематичната “десетка”, носена през годините от легендарни фигури като Димитър Якимов, Георги Денев, Пламен Марков, Ради Здравков и Лъчо Танев. Бившият халф на Сарпсборг признал пред шефовете, че винаги е искал да играе с №10 и с удоволствие се навил да наследи символа на всеки плеймейкър от разочаровалия Жираир Шагоян.

Във футбола нумерологията не е широко разпространена, но за никого не е тайна колко суеверни са футболните хора. Поглед назад към последното десетилетие на ЦСКА-София обаче ясно показва, че “десетката” сякаш е омагьосана и вместо герои по-скоро ражда разочарования и скандали. Своеобразната криза започва през сезон 2014/15. Последният за автентичния ЦСКА в “А” група, преди отнемането на лиценза и последвалото преструктуриране на дружеството, когато дори няма желаещ играч да я носи.

Годината на пречистването във „В” група е белязана от “побългаряването” на състава при треньора Христо Янев и тогава №10 е поверен на 21-годишния юноша на Миньор Пк – Александър Александров, който има по-скоро периферна роля в магическия поход към първото място в Югозападната Бундеслнга и Купата на България, като впоследствие кариерата му бележи спад и минавайки през Нефтохимик, Локо Сф и Дунав, сега Сашо отново е в родния си Перник, за да помогне на „чуковете” да се завърнат във Втора лига.

За кампания 2016/17 “десетката” носи португалецът Арсенио Нунеш, който вече се е адаптирал към българския футбол в Литекс, но след само един сезон и 4 гола с червената фланелка се завръща в родината си – в Морейрензе. Следващите 12 месеца номерът на Пеле и Марадона буквално е подмятан последователно между три трансферни разочарования. Първо е вкаралият два гола при 3:0 на Левски Давид Симао, следва колумбийската моторетка Густаво Кулма, който все пак показва качества и през зимата е продаден на Некакса (Мексико), а през пролетта мъката и неможенето застигат нидерландеца Роланд Алберг, който подписва с гръцкия Паниониос, а в интервю в Ниската земя признава, че високата му заплата е била причина за раздялата е “армейците”.

Единственото изключение от правилото е бразилецът Евандро – той слага “десетката” със самото си пристигане в ЦСКА-София и за два пълни сезона се превръща в любимец па Сектор Г с няколко брилянтни попадения от дистанция и ефектното странично салто след гол. Общо 16-те му гола в 56 мача пораждат немалък интерес към Евандро от Западна Европа, но срещу 1 милион евро донякъде изненадващо той е продаден на унгарския МОЛ Фехервар.

От лятото на 2020 година насам традицията повелява №10 да бъде „заместител” на друг номер, който играчът е носел първоначално. Италианецът Стефано Белтраме е дошъл с визитката на юноша на Ювентус и вече е изкарал пролетта с №24, но през есента е непостоянен, като се запомня с победен гол за 2:1 над Ботев Пловдив в последната минута от пряк свободен удар. През януари 2021-а националът Георги Йомов заменя своя №30, но осем месеца по-късно дава положителна проба за производното на метилтестостерона вещество дехидрохлорметилтестостерон, което води до четиригодишно лишаване от права да практикува футбол.

Така през миналата година “десетката” беше поделена за по един полусезон между игралия с №27 Маурисио Гарсес и загадката Жираир Шагоян, носил преди това №23. И бразилецът, в по-малка степен, и особено арменският национал оставиха по-скоро горчиви спомени у феновете в изявите си, примесени с недоумение кой ги доведе на „Армията”. Сега честта и нелеката задача се падат на Линдсет, който след колебливия си първи сезон в ЦСКА-София през изминалата есен загатна, че може бъде лидер и да влачи тима напред в борбата за титлата. Ще „разцъфне” ли още Джонатан през пролетта или подемът му от есента ще заглъхне, носейки фаталния №10.

Владимир Иванов/ “Мач Телеграф”