Илич: В нито един момент не бих отписал Левски! 84 точки в повечето случаи означава титла, но не и в моя случай

4 победи и 5 равенства. Такъв е активът на Саша Илич в деветте му мача начело на Атромитос. Сръбският специалист пое отбора от атинския квартал Перистери в края на октомври и за кратко време успя да стабилизира изявите му (8-о място във временното класиране). И ако победата с 3:1 като гост на Арис може да се разглежда като проблясък, то успехът с 3:2 над тогавашния лидер във временното класиране Панатинайкос на 17 декември показва, че работата на легендата на Партизан започва да се вижда. Илич сподели впечатленията си от гръцкия футбол и се върнa към периода си начело на ЦСКА-София. Ето какво каза той в интервю за “Тема спорт”.

Г-н Илич, честита победа срещу Панатинайкос. Какво бе в основата на този успех, който гръцките колеги определят като сензация?– Благодаря за поздравленията. Заслугата е изцяло на моите играчи, от чието представяне съм изключително доволен. Победихме един от най-добрите отбори в гръцкото първенство, а това определено не е никак лесно, в подобни мачове трябва да даваш 100 процента от себе си и да реализираш и малкото положения, които ти се отворят. Естествено, късметът също е много важен, а ние имахме такъв. Бяхме се подготвили добре за мача и това си пролича. Колегата Иван Йованович е един от най-добрите треньори в Гърция и се радвам, че успях да спечеля срещу него.

В Партизан сте имали случаи, когато решителен в битката за титлата мач трябваше да се играе на празни трибуни, но вие спечелихте и след това празнувахте с феновете пред стадиона. Сега изглежда, че ситуацията се повтаря, само че в Гърция…– Да, спомням си това много добре. Естествено, Атромитос няма толкова на брой фенове, колкото има Партизан, но те заслужаваха да празнуват заедно с нас. Откровено казано, не ми се иска да коментирам решението на местната федерация да забрани присъствието на фенове на стадионите, тъй като работя тук само от 2 месеца и нямам по-сериозен поглед върху ситуацията. Винаги една подобна санкция влияе негативно на всички и съм убеден, че това важи и за Панатинайкос, които също щяха да имат немалко привърженици на стадиона.

Какво може да кажете за Атромитос като клуб, организация и т.н.?– За мен и моя екип бе истинско предизвикателство, когато получихме предложението да работим тук. Отборът бе започнал колебливо сезона, но смятам, че успяхме да стабилизираме изявите му. Атромитос е семеен клуб, чийто собственик Йоргос Спанос е добър човек и е изключително отдаден на футбола. Всички в клуба са силно мотивирано да работят за неговото развитие и мога да кажа, че разполагам с всички необходими условия. Нищо не ми липсва, а и няма напрежение за постигане на бързи резултати.

В Гърция понастоящем 4 отбора се борят за титлата. Това показателно ли е за нивото на местния футбол?– Вие сам отговорихте на зададения въпрос. Олимпиакос, Панатинайкос, АЕК и ПАОК си оспорват първото място и са изключително равностойни, така че трудно някой може да се счита за фаворит. Ако добавим към тях Арис и ОФИ, то гръцкото първенство има достатъчно стойностни отбори.

Изминаха 5 месеца откакто напуснахте ЦСКА. Каква е равносметката ви за вашия престой в България?– Футболът е игра на резултати и един треньор трябва да е отговорен за представянето тима си. За 14 месеца в България смятам, че успях да направя немалко. Създадохме една прекрасна атмосфера на Панчарево, бяхме в битката за титлата до последно и една пропусната дузпа ни раздели от това да прекъснем дългогодишната пауза без отличие. За съжаление това не се случи, но въпреки това пазя само хубави спомени от времето си в ЦСКА и оставих там много приятели. Просто това са нормални неща във футбола, в един момент си най-добрият, когато постигаш резултати, а когато губиш, трябва да поемеш отговорност и да си тръгнеш.

Следите ли какво се случва с отбора в момента?– Да, следя резултатите на Партизан и ЦСКА и съм наблюдавал репортажи от 5-6 мача. Доколкото виждам, отново са основен претендент за титлата, което е нормално за клуб от подобна величина. Логично Лудогорец също е там, но съм изненадан от доброто представяне на Черно море. Тази година очевидно ще е още по-интересно, като в нито един момент не бих отписал и Левски.

Доколко новият стадион може да бъде катализатор за успехите на ЦСКА?– Наличието на нов стадион винаги е плюс. По този начин показваш, че си сериозен клуб и ставаш по-атрактивен и за евентуални нови попълнения. Именно затова още докато работех в България, казвах, че инфраструктурата е нещо много важно, което трябва да се подобри. Трябва да има нови стадиони не само на ЦСКА, но и на Левски, Локомотив и останалите отбори, за да могат условията да се подобрят.

В България непрекъснато критикуваме нашия футбол, но в съседна Сърбия регистрираха антирекорд при участието на местните отбори в евротурнирите – 1 победа, 2 равенства и 25 загуби. На какво го отдавате?– Тези резултати наистина са неприятни, тъй като през този сезон за пръв път имахме отбор в групите на Шампионската лига, а общо три наши представителя стигнаха до груповата фаза на евротурнирите. За съжаление не мога да дам отговор на този въпрос. Трябва да попитате хората, които ръководят нашия футбол.

Питам ви като човек, следящ процесите в двете страни. Във вашата родина също има критики към федерацията, а съм убеден, че и местната общественост не е приела позитивно двете равенства срещу България…– Наистина, и в двата мача срещу националния ви отбор не се представихме добре. При гостуването ни бяхте на няколко секунди от победата, докато за срещата в Лесковац равенството бе заслужен резултат. Това показва, че все пак разполагате с добри играчи и сте в състояние да постигате добри резултати. За ситуацията в сръбския футбол наистина не мога да добавя нищо.

Малко след вас бившият ви съотборник в Партизан – Младен Кръстаич – напусна поста национален селекционер. Може ли да се каже, че двамата не успяхте да се адаптирате към българските реалности?– Треньорите сме за това, за да бъдем съдени по резултатите. Не мога да говоря от негово име, но съм убеден, че точно както и аз, и той е дал 100% от себе си, за да може отборът му да придобие нужния облик и да печели. В моя случай завършихме сезона с 84 точки, което в повечето случаи означава шампионска титла, но не и този път. Не трябва обаче да се съжалява за миналото, а на база на него да се направят необходимите изводи, за да може в бъдеще да има по-добри резултати.