Ивайло Андонов: От някои чужденци лъха нехайство! Има още много време до това в ЦСКА да се нарекат семейство

Ивайло Андонов е бивш нападател на националния отбор по футбол, част от епохалния отбор на световното първенство в САЩ през 1994 г. През кариерата си в България игра за Пирин, ЦСКА и Локомотив София. С „червените“ е двукратен шампион на България, както и двукратен носител на Купата. Има 127 мача, в които е вкарал 99 гола за ЦСКА. В интервю за „Мач Телеграф“ той сподели мнението си за ситуацията при „армейците“.

– Г-н Андонов, ЦСКА е на финал за Купата срещу Лудогорец. Изглежда, че сезонът може да бъде спасен с трофея за Купата. Споделяте ли подобно мнение?
– Дотук ЦСКА не е показал постоянството, което се изисква за гранд на родния футбол. На финал са, да, но там е Лудогорец и двата отбора ще искат на всяка цена този трофей. Като се замисля, нямаше предпоставки със слабия старт на сезона, който продължи много дълго, да играем финал за Купата, но това показва и вид израстване. При Стипич имаше сериозен регрес, но Томаш лека полека вдигна отбора. Промяната бе наложителна тогава, даже закъсня за мен. Наблюдавам всички мачове от родното първенство, но при ЦСКА имаше, като че ли най-много непостоянство в хода на сезона от отборите с претенции. Това за мен е продиктувано от играчите, повечето са на моменти, днес им се играе, утре – не и така. Томаш трябва да действа по-твърдо в дадени моменти, от някои чужденци лъха нехайство за отбора. Просто ситуацията е много деликатна, събрани са много различни характери в съблекалнията, от различни националности, всеки с неговите си намерения и проблеми. Затова по принцип се изисква много опит в треньора, но пък Томаш се опитва да овладее съблекалнята. Със сигурност трябва да му се гласува доверие, щом е достигнал финал.

– В своите интервюта Александър Томаш подчертава често, че в отбора са като едно семейство. На вас прилича ли ви на семейство в момента ЦСКА?
– Това е все едно да се съберат в една къща хора с различни вкусове и различни навици и да искаш да се разбират с поглед. Няма как, има още много време до това да се нарекат семейство. Положил е някаква основа, но да видим как ще надгради.

– Вие сте бивш нападател. В момента ЦСКА притежава на върха на атаката си едно от остриетата в Първа лига – Йоанис Питас. Изглежда ли ви, че се разчита само на него да реализира, а би трябвало отбор с амбициите на „червените“ да разполага и с план „Б“?
– План „Б“ е Питас, План „А“ отиде в Ланс. Говоря за Годуин Коялипу, което е добре за него, нека се развива момчето. Потърси ли те такъв клуб, не трябва да се замисляш, а и ЦСКА взе добри пари за него. Това е футболът – маркетинг и продажби.

– Вие като дългогодишен шеф на ДЮШ на Пирин, имате ли отговор защо школата на „армейците“ не произвежда достатъчно таланти за първия отбор, каквото е желанието и на доста фенове?
– За целия български футбол е проблем казусът с школите. Не правят нещо както трябва. От това идват проблемите и в националния отбор. Слаба ни е възпитателната методика вече, не е като едно време. Децата вече се записват да тренират футбол заради родителите си, а те от своя страна искат да запишат детето си, за да има какво да правят следобеда, докато си пият кафето, тоест да го гледат или на мач, или на тренировка, а и да се скарат с някой друг родител на въпросните занимания, разбира се. (смее се)

– Финално, очакванията Ви за финала за Купата на България?
– Пожелавам на ЦСКА да спечели Купата с добра игра!