Boicho Provadiev 
Славното крило на ЦСКА Цветан Йончев даде голямо интервю за „Тема Спорт“ в навечерието на финала за купата на България. Любимецът на сектор Г говори още за процесите в Борисовата градина, както и за ситуацията с футбола в САЩ, където живее от много години. Другата част от интервюто можете да прочетете в утрешния брой на вестник „Тема Спорт“.
Защо се чака някой голям мач, за да се напълни стадионът? А в останалите трибуните са доста празни, като това не важи само за ЦСКА, тенденция е и при другите отбори…
– Давам ти следния пример, пък дано се разбере защо е така. Преди години, помня Якимов ни беше треньор, той беше помощник на Серги Йоцов. Всяка сутрин, преди нашата тренировка, идваха да ритат на малки вратички наши бивши известни футболисти с военни от министерството. А ние гледахме с интерес. Една сутрин обаче почти никой от бившите ни звезди не се появи, а разните полковници там привикаха кой заварят, колкото да не се провали мачлето. Гледаме ние с Митата, ама след пет минути си тръгваме от игрището и той ми казва: „Йончев, да знаеш. Футбол без звезди за нищо не става! Какво да им гледаме не тези!“ Това съм го запомнил. Преди години имаше личности, фигури, заради които хората идваха на стадиона, независимо в какви мачове – срещу слаби, срещу силни противници, без значение. Сега обаче идват само когато самият мач има значение, останалите не могат да създадат интерес, просто защото няма големи звезди, няма фигури. Сега има интрига: Ще успее ли ЦСКА да победи хегемона Лудогорец във финала? Айде, отиваме на мач. Слушах дискусии миналата седмица защо нямало хора на мача на Левски срещу Арда в Кърджали. Нали уж им идва Левски на крака? Е кого точно да гледат от Левски? Коя е голямата фигура там, коя е звездата? И постоянно правим сравнение с мачовете по телевизията, със западните мачове. Да де, ама там всеки отбор е пълен със звезди, играчи, които привличат постоянно публика. Ето и друг пример – сигурен съм, че като световна тв-аудитория финала за Шампионска лига между Интер и ПСЖ няма да събере толкова зрители, колкото последното дерби между Барса и Реал. Просто в едните отбори няма толкова звезди, колкото в другите два. Хората искат да гледат качество.
Значи ние сме влезли в задънена улица и няма мърдане – така ли да разбирам? Откъде у нас ще се вземат звезди?
-Така е, то ако се появи някое добро, кадърно момче, за една-две години да загатне потенциал, още преди да се е превърнало в звезда, ама в истинския смисъл на думата и вече ще отиде в чужбина, то това е ясно. А в същото време не можем и да привлечем отвън нещо чак толкова знаменито. Да, ние отдавна сме попаднали в този омагьосан кръг. Разликата е, че едно време ние се появявахме на талази, цял куп. Не е въпросът да излезе някой талант веднъж на пет години. Когато ние си тръгнахме от ЦСКА, веднага след това като мощна вълна се появиха Ицо, Любо, Емо, Трифон. В Левски напускат Панов, Киро Миланов и другите, ама веднага идват Гибона, Наско, Кокала, Боби Михайлов. Не е един, много са. Ако сега е така, все някой ще се задържи за повече време, ще генерира интерес. Но защо не се появяват вече много таланти от нашите школи – нямам идея. Говори се, че няма условия. Не е баш така, вече има места, които покриват световните стандарти. Появяват се и спортни психолози и хора, които следят хранителния режим да играчите. Това всичко е добре, няма лошо, но май най-основните психолози липсват – а именно треньорите. Няма по-голям психолог във футбола от самия старши треньор. Имам чувството, че там малко поизоставаме. Нашите треньори не се развиват достатъчно, за да могат от своя страна на произвеждат млади, качествени играчи.
Като стана дума за пълни стадиони, ще даде ли нов тласък на ЦСКА новият „Българска армия“?
– Категорично да! Това е много важно. За всеки играч, който идва тепърва, ще бъде ключово да знае, че ще играе на хубав стадион. Много е важно за самочувствието. Да, едно време бяха други нещата, но все пак, аз като дойдох от Враца на „Армията“ и ми се струваше все едно съм отишъл на Марс. Тогава стадионът на ЦСКА изглеждаше като от друга планета, едно осветление, чуден. Няма как това да не ти вдъхне увереност. Но трябва и да има силен отбор, който да подържа интереса на публиката. В предишното интервю ти казах, тогава говорихме кое е по-важно – нов стадион или силен отбор? И аз ти казах, че едното по никакъв начин не пречи на другото. И двете могат и трябва да бъдат ръка за ръка. И съм сигурен, че новото ръководство на ЦСКА знае това и ще постигне този баланс. Едното без другото няма смисъл.
Живеете в Щатите, където след няколко седмици стартира Световното клубно първенство – вълнуват ли се американците?
– Чак да се вълнуват – не. С изключение на имигрантите, на тези които са с чужди корени, местните не бих казал, че се вълнуват. Това, че ти идва на крака целия световен клубен футболен елит изобщо не може да ги трогне…
Добре де, от година-две играят там Меси, Суарес, други звезди, не им ли се вдигна интересът на феновете в САЩ?
– Не бих казал, продължават да си гледат бейзбол, баскетбол, американски футбол. Единственият начин да се запалят е националният отбор да постигне някакви успехи. Това е. Ако ще Господ да докарат – не става. Затова по-интересен и по-вълнуващ за тях си остава женският национален отбор по сокър. Той печели световни титли, олимпийски. И хората пълнят трибуните, подкрепят го. Ако и мъжете успеят – ще се получи. Ето сега идва догодина Световно първенство тук, ама не съм голям оптимист, че отборът на САЩ може да постигне някакъв голям напредък, да вземе нещо от това първенство. Медиите и феновете ще искат едва ли не американците да се борят за титлата, да станат шампиони. Не станат ли – губят интерес. Да, иначе по поляни, из дворовете играят с топка, ама не го възприемат като сериозен спорт.
