Методи Деянов: ЦСКА пропиля много години! Новият ни дом ще издигне клуба на друго ниво

Финес, елегантност, техника, интелект – все качества, които Методи Деянов притежаваше. На 3 април бившият класически плеймейкър ще навърши 51 години. Има близо 200 мача за ЦСКА във всички турнири с 36 гола. Израснал на “Червено знаме”, наричан от феновете новия Якимов.

През 1994 г. Лъчезар Танев му предаде символично червената фланелка с номер 10. Множеството контузии и операции пречат на кариерата му, която приключва през 2008 година, да се развие по още по-добър начин.

Работи като треньор и скаут в ЦСКА, води юношеския национален отбор на България до 17 и до 19 г. Работи за кратко и в школата на ЦСКА 1948, която оглавява. Деянов даде интервю за „Тема Спорт“ относно академията на червените и първия отбор.

Г-н Деянов, с какво се занимавате в момента, близо ли сте до футбола?
– В момента съм шофьор на малкия ми син. Возя го на тренировки, връщам го. Ходя на неговите мачове. Той е набор 2013-а в школата на ЦСКА.

Вече все по-малко играчи излизат от нея към първия отбор. Кога школата на ЦСКА отново ще изкара силен футболист?
– Това е болка за цялата армейска общност. Колко години вече станаха да нямаме изграден талант. Надявам се това да се промени. В ЦСКА се правят огромни инвестиции и вярвам, че това ще даде резултат по всички направления.

Какво е мнението ви за представянето на първия отбор?
– Въпреки загубата от Лудогорец, мисля, че нещата в ЦСКА са в подем.

Договорът на Христо Янев е до лятото. Какво смятате, че трябва да е неговото бъдеще?
– Лично аз виждам прогрес в играта на ЦСКА с новите попълнения, с мащабната селекция, все още момчетата не са се аклиматизирали и адаптирали към България и футбола у нас за твърде краткото време. Но виждам бъдеще. Започна да се вижда и стил, атакуващ футбол… Мирише на гол от почти всяка атака. Това, което липсваше преди.

Голяма ли е разликата с Лудогорец, ако съдим по тези три гола, които допусна ЦСКА в Разград?
– Хубавото е, че този мач дойде преди полуфиналите за купата. За да може сега да се направи анализ, да се видят силни и слаби страни… Приоритет за ЦСКА в момента е именно купата. Започнахме добре мача в Разград. Просто не успяхме да реализираме в първите минути, което можеше да промени нещата. Дано този мач да е от полза в предстоящите срещи с Лудогорец за купата.

Голямата бройка чуждестранни играчи в отборите ли е основният проблем на българския футбол?
– Аз не вярвам някой в България да е голям привърженик на толкова много чужденци по отборите ни. По наше време бяха по двама, трима максимум в отбор. Феновете идваха да си гледат собствените рожби. Това е голямата болка.

Ще видим ли скоро в ЦСКА плеймейкър като вас?
– Ооо (смее се)… Точно за това говорихме за школата, че е много важно да се изгради и да се започне целенасочена и правилна професионална работа още от най-малките. И полека-лека да се дава път на децата. Със сигурност има много таланти в България. Просто трябва да има някой, който да ги открие и да има търпението да ги развива. Много са нещата и са комплексни, но така, както е сега, не може повече да се продължава. Състоянието е тежко, в националния виждаме по един-двама от ЦСКА и Левски.

Затворена страница ли е вече треньорството за вас?
– Аз основно се занимавах с подрастващи до 17, до 19 години. За да си треньор на деца и юноши, главното е да им показваш. Допреди няколко години можех, но
краката вече изпускат след тези контузии и операции и ми е по-трудно. Защото едно е да им покажеш на децата какво и как трябва да го направят, а съвсем друго е да им го напишеш или кажеш на теория. Те трябва да имат нагледния пример, да видят, да попият. Треньорът трябва да може да покаже какво иска от определения човек и това е най-вече при малките.

Новият стадион доколко може да е мощен катализатор за бъдещето на ЦСКА?
– Това неминуемо ще е огромен катализатор за развитието на ЦСКА. Нашият нов дом ще издигне клуба на друго ниво. Много важно е първо да си подредим къщата. Това е основата – нов стадион, нова база за децата ни. Инвестира се в бъдещето и това става крачка по крачка. Не е от днес за утре.

Изгуби ли много време ЦСКА в този период на преход с предишния собственик, с разделението и появата на ЦСКА 1948 на картата…
– Идентичността е една, тя не може да е друга и да се изгуби. Въпросът е, че се пропиляха много неуспешни години без шампионски титли. А половин България има нужда да вижда ЦСКА на върха, с трофеи. Твърде много години продължи тази хегемония на Лудогорец. И преди е имало празни години, но чак толкова… в момента се работи правилно и нещата ще се случат. И новият собственик, и спортното ръководство около клуба търсят най-добрите решения за ЦСКА и мисля, че скоро ще имаме поводи за радост. Просто трябва търпение. Всеки родител мечтае, включително и аз, за деня, в който ще заведе детето си на новия стадион.

Като стана въпрос за родителите, колко голям бич са те за талантите ни?
– За себе си ще кажа, че седя отстрани и гледам. Давам на малкия само кураж. Останалото е работа на треньорите, които се справят добре. Той прави нещата с голямо желание. Защото насила хубост не става. Но за да искаме резултати, трябва да предоставим на децата нужните условия. Да, едно време сме тренирали на сгурията, на хокейното игрище, на асфалта, но едно време… Сега нещата са много, много различни и променени. Виждате какво се случва в Европа, за какви бази, академии говорим и после се питаме къде е разликата. И там са деца, и там са на тази възраст, и там имат телефони и увлечения, но вадят кадри и продават играчи за милиони, а ние се забавяме в това отношение. Живеем с надеждата нещата да се оправят. Аз съм оптимист. Ако се работи последователно и не се търсят резултати на секундата, на момента, постепенно ще се случи. Не знам дали сте имал „честта“ да ходите на юношески мач от първенство скоро. Ооо, по трибуните е много интересно –
родители се бият, крещи се, вика се по децата – собствени и чужди. Наскоро бяхме в академията на Реал Мадрид, бяха ни пратили от треньорската школа. Ще кажа само, че там всичко се случва до бариерата, всички родители до там. Децата после се поверяват на треньорите, помощниците, учителите, психолозите, домакините… И говоря за малки деца. Докато не се случи и тук това, ще е трудно. Защото родителите много пречат.

Не ви ли поблазни през годините треньорството в мъжкия футбол…
– Не, не. Винаги съм обичал да работя с подрастващи. Обичам децата. Аз съм започнал по този начин и за мен е много важно да му дадеш пътя, защото не е важно само да стане добър футболист, а да е и добър човек. Да изискваш от него възпитание, да ходи на училище, да тренира и ума. Това са много важни неща. Както виждате, напоследък дисциплината при младите, а и не само, в България е под всякаква критика. Уважението изчезна, объркано е всичко. Но пък като се замисля, то държавата ни е тотално объркана, а какво да кажем за някакви дечица… Какво ни е наред на нас, за да искаме да се градят таланти, да сме пак сила във футбола. В България „треньорите“ са много – собственици, родители, фенове, а резултатите ги няма.

Нечувано и невиждано! След 3 месеца -Мароко е шампион на Африка, Сенегал с празни ръце