Много работа за Янев в Турция
ЦСКА е събитието на зимния трансферен прозорец при българските клубове. За първи път от много години насам треньорът на армейския отбор е поставен в привилегирована ситуация да замине на лагер с почти изцяло завършена селекция. И то в случая с наглед класни за родния стандарт футболисти. Изглежда, отново като вид прецедент в най-новата история на червените, ръководството работи в една обща посока и това дава резултат.
От тук нататък обаче, след като индивидуалното покачване на класата е налице, наред идва треньорската работа. На започналия в понеделник тренировъчен лагер в турския курорт Анталия за Христо Янев ще има много като обем стратегически важна работа. За първата и най-обща и той говори – сплотяване на обновения колектив, за да се получи по-бързо адаптацията на новите. И за да може формиращият се ЦСКА да стане сравнително бързо отбор, а не просто състав с голям потенциал откъм индивидуални качества. Със задачата да обедини съблекалнята сякаш няма съмнение, че Янев ще се справи – уменията му в тази психологическа област спасиха есенния полусезон на червените. Те от своя страна се дължат на голямото му личностно израстване през последните години, което дава надежди на привържениците, че Христо може да остави по-сериозна следа като треньор на ЦСКА в сравнение със скорошните му предшественици.
Пред него обаче има и няколко no-сложни чисто футболни въпроси за разрешаване. И на първо място по важност е защитата, която бе най-слабото звено в отбора през есента. Лумбард Делова и Адриан Лапеня не са убедителен тандем, като и поотделно имат своите слабости. В изминалите мачове двамата се редуваха да правят абсолютно непредизвикани индивидуални грешки, а лошото им позициониране при някои от допуснатите голове боде очите. Старши треньорът и щабът му трябва да отстранят тези дефицити през настоящата пауза. Комбинацията Лапеня-Делова, която в два полусезона е основната двойка стопери на ЦСКА, разполага с добри технически качества, скорост и умение за изнасяне на топката, но и крещи, че армейците имат неистова нужда от ръстов, физически силен и по-агресивен централен защитник. А ако бъде привлечен такъв, това ще отвори нови предизвикателства и дилеми за Янев.
Цяла есен десният краен бранител Давид Пастор загатва потенциала си в офанзивен план – със скорост и някои добри подавания, ала пробойните му в дефанзивната част на играта са прекалено големи, за да бъдат затворени очи пред тях. И този проблем също трябва да бъде разрешен от треньорския екип. На другия фланг нещата също не изглеждат чак толкова безоблачни. Въпреки че Анжело Мартино с всеки следващ мач показваше все по-стабилна игра, той трябва да вдига нивото си още. Същото и дори по-осезаемо важи и за Андрей Йорданов, който далеч не се завръща в Борисовата градина като доказано стабилен бек.
Старши треньорът наскоро изрази пълното си доверие към всички в своя щаб и призова всякакви съмнения в тях да отпаднат. И отстрани изглежда, че 46-годишният специалист наистина се е обградил с отдадени и амбициозни кадри, но въпреки това и към днешна дата не се вижда чия експертиза ще разреши проблемите на ЦСКА в защита. Ако това все пак се случи и го видим през пролетния дял на шампионата, щабът ще получи нови заслужени похвали. Стане ли обратното обаче и то се отрази на резултатите в ключови двубои, каквито несъмнено ще има в изобилие съвсем скоро, главата на треньорския екип ще трябва да поеме отговорност за това, че не е привлякъл допълнителен човек за тази работа.
Предвид направената дотук селекция се очаква в повечето мачове, когато армейците ще се изправят срещу по-нискокачествени опоненти, да играят с крила. А с оглед привличането на двама нови универсални полузащитници халфовата линия ще продължи да държи сериозен акцент от играта на червения отбор. Това вероятно ще означава постройка с един централен нападател, което ще постави треньора пред избор: Сантяго Годой или Йоанис Питас? Но каквото и да е решението измежду двамата стрелци, в подготовката те трябва да подобрят играта си с глава. Кипърецът носи по-ниска отговорност за това заради липсата на достатъчно ръст, но Годой е точно между 1.80 и 1.90 см. и трябва да положи повече усилия да е опасен с глава в наказателното поле, както и да скача за първа топка. А част от решението на тази слабост може да бъде и сходно с това в отбраната – привличане на по-габаритен, млад таран, който да бъде ползван срещу окопалите се пред собствената врата съперници и не би предявявал претенции, че трябва да играе във всеки мач. Дори и да се получи обратното, казанлъшкият специалист трябва да надгради себе си и в аспекта да управлява съблекалня с повишено его.
Това го очаква със завръщането на отбора към изконните му ценности – победите и титлите. И е хубаво, че в последното си интервю треньорът ясно заяви, че осъзнава и напълно споделя ДНК-то на клуба. С това първата крачка към успешни пролет и лято 2026 г. е направена, но още много друга работа трябва да бъде свършена.
Петър Здравков/ „Тема спорт“