Boicho Provadiev 
Избухналият скандал с Иван Дюлгеров и пасивността на ЦСКА е поредният пример, че в най-успешния български клуб от повече от година насам липсва твърда ръка. А за да си успешен в родния футбол, това условие изглежда задължително. Ръководителите Радослав Златков и Пауло Нога, а преди това Филип Филипов и Стоян Орманджиев в по-малка или по-голяма степен са приветливи, симпатични, възпитани и комуникативни хора, които вероятно дават или са давали максимума, за да създадат най-добрите условия за развитие на футболистите. Никой от тях обаче не е този авторитет, който да удари по масата и да накара дори стените в съблекалнята да треперят. А може би с такава фигура в клуба армейците нямаше да изглеждат толкова жалко в двата баража за евроучастие и финала за Купата на България срещу Лудогорец.
С всички минуси на предишното червено управление, тогава Гриша Ганчев беше въвел железен ред в Панчарево и своеволията бяха ограничени до санитарния минимум. Той беше достатъчно близо до отбора, така че синът му Данаил, на когото в определен момент възложи оперативната власт, също да се ползва с нужното уважение от колектива. Подобна е ситуацията в Лудогорец, където чужденци признават в интервюта за особената обстановка при посещенията на Кирил Домусчиев. Ясно е кои са шефовете и че думата им е закон! В Левски Наско Сираков коли и беси и понякога еднолично решава отворили се проблеми в съблекалнята.
Още в началото на новото управление в ЦСКА стана ясно, че собственикът няма да се занимава с ежедневните процеси. Така той действа и в останалите си бизнеси – възлага оперативната власт на доверени хора, които трябва да държат здраво редиците. Досегашните резултати обаче показват, че управленският потенциал не е достатъчен за целите, които преследват армейците. Още с пристигането си през септември Радослав Златков даде заявка, че не разбира от футбол и ще интегрира бизнес логика в Борисовата градина. Но това автоматично отнема от авторитета му пред футболистите. Трудно е човек, който все още не прави разлика между понятията „титла“ и „купа“, да усеща тънкостите в управляването на футболна съблекалня.
Затова и бе ясно, че Златков ще трябва да възложи спортно-техническата власт на друг човек, докато самият той управлява процесите в клуба. Но изборът на Пауло Нога продължава да е изключително съмнителен. За повече от три месеца в България португалският специалист по юношески футбол, вместо да се заяви като силната фигура в ЦСКА, все по-често е сравняван с празнодумци с големи заявки, но никакви реални действия. Нога се провали тотално както с довеждането на старши треньор, така и в разговорите за нови договори с Шопов, Кареаco и Линдсет. Та родният национал отиде в седмия в Хърватска за условия, много по-ниски от тези, които искаше в ЦСКА! Това говори достатъчно за авторитета и убедителността пред футболистите на португалския презентатор.
Лошата новина е, че Душан Керкез също не е типичният „цербер“ в съблекалнята, а по-скоро печели футболистите с позитивно отношение. Добрата обаче е, че трудно може дисциплината да е по-лоша, отколкото при Александър Томаш. Възниква въпросът, ако треньорът е знаел за историята около Дюлгеров, защо го пуска титуляр в последния плейофен кръг срещу Ботев Пд!? Наставници с истински авторитет, а не въображаем и пожелателен, като Миодраг Йешич, Стойчо Младенов и Любослав Пенев, незабавно щяха да са изгонили от отбора футболист с подобно провинение. А Томаш дори го пуска да играе… С толкова много чужденци дисциплината и контролът в ЦСКА трябва да са на топ ниво. Нужно е армейците спешно да намерят човек с твърда ръка!
Мартин Костадинов/ „Тема спорт“
