Патрика за Пената: След Гунди и Котков не е имало човек, който да обединява по такъв начин хората!

Г-н Витанов, с какво ще запомните Димитър Пенев?

– За Пената е казано всичко, няма достатъчно думи, за да се опише този човек. За мен е като втори баща. Той ни е открил, даде ни път във футбола, учили сме се много от него. Аз имах досег с него още като бяхме в школата, наблюдавал ни е, познаваше ни всички. После беше помощник на Серги Йоцов в първия отбор. Само с добро мога да го запомня. Освен че ми беше треньор, мога да го нарека след това и приятел. До последно се чувахме. Говорихме преди коледния банкет на ветераните – обадих му се, за да го поканя лично. В такива моменти думите са излишни. Като гледам, с всичките ми колеги и хора, които го познаваха, говорим едно и също – невероятен човек, веселяк. От спортна гледна точка винаги знаеше как да извади максимума от нас. Беше страхотен психолог, поглежда те и знае дали си готов за предстоящия мач, или не. Малко са хората като него. Затова е номер едно. Доказа го и с нас, като направи големия състав на ЦСКА, след това и с националния отбор. Събираш 15 различни характера и успяваш да ги сплотиш и да ги накараш да играят и побеждават. Всички го обичаха.

Със сигурност имате много истории заедно, ще разкажете ли някоя от тях?

– Всички имаме безброй спомени с него. Цяла България го познаваше. Без да си го виждал, имаш чувството, че го познаваш. Имал съм възможността да пътувам с него в провинцията. Боготворяха го навсякъде. Малко са хората, които цяла България ги обича. Видя се и на поклонението. ЦСКА, Левски, Локомотив София, нямаше разделение. След Гунди и Котков не е имало човек, който да обединява по такъв начин хората. Да не говорим, че през 94-а година изкара цяла България на улицата. Всички знаем колко тежки характери бяха онези футболисти. И за да ги накараш да заиграят заедно, трябва да си голям. Стратег, брилянтен треньор, тактик. Най-важното беше, че вникваше във всеки един свой играч. Знаеше как да подходи, кога да се скара. Беше невероятен авторитет. И сега си говорихме с мои приятели, че той сякаш за нас беше вечен. Не вярвахме, че този човек може да си отиде. Все едно съм загубил баща ми – 40 години сме заедно, той ни отгледа. Мен, Любо, Емо, Ицо, Ивайло Киров, Дончо Донев, страшно много са. След нас Мартин, Стилиян, Бербатов – световни звезди, на които той е дал път. Загубихме един велик човек!

Одобрявате ли решението на ръководството да кръсти академията „Димитър Пенев“?

– Да, категорично. Обсъждаше се стадионът да се кръсти на него, но най-малкото знаем, че има и икономически интереси при толкова голяма инвестиция. Трибуна да наречеш на Пенев е малко. Самият факт, че кръщаваш школата на него е голямо признание. Той много държеше на нея, децата го обичаха, ходеше да гледа. Голям жест от страна на ръководството, хубаво е, че много бързо реагираха. Веднага направиха и кът на „Армията“. Доколкото знам, той ще стои до откриването. Това е най-малкото, което може да се направи. Лошото е, че загубихме човека. И Иван Зафиров наскоро почина, Стоян Йорданов – за няколко месеца си отидоха огромни легенди. Но животът продължава и ние трябва да пазим техния светъл пример.

Казахте, че животът продължава… ЦСКА започва подготовка, вече уреди няколко попълнения, потвърден е и трансферът на Исак Соле…

– Да, говорихме с Венци Стефанов на поклонението, и той ми потвърди трансфера. Даже се пошегувахме, че искам още един играч от Славия, но той каза, че засега е много скъп. Трансферите са супер, стават навреме, гледани са играчите, с добри визитки са – работи се професионално. Това е чудесен знак. Но преди да сме ги видели, нищо повече не можем да кажем. Аз винаги съм казвал, че държа на българите, въпреки че знам, че не може без чужденци. Има две-три момчета в нашето първенство на по 18-19 години, в които бих инвестирал. Но си има ръководство, което решава. Сега се вижда светлина в тунела. Янев работи добре засега, знам, че му е трудно. Новите попълнения идват с много готини визитки, дано успеят да се сработят с отбора.

Какви са реалистичните цели пред ЦСКА за пролетта?

– В първенството точковата разлика до първото място е голяма. Но със силна серия до плейофите, там нещата могат да станат много интересни. И ЦСКА сериозно да влезе в борбата. Реално погледнато купата и второто място са добри варианти. Защото и двете ти дават възможност да участваш в Европа. Много е важно ЦСКА да спечели трофей. Защото вече дълго продължава сушата без отличия, а тя не кореспондира с условията в клуба. Затова казвам често, че футболистите са длъжници. Нужен е характер. Още първите два-три мача за пролетта ще са показателни. Започне ли ЦСКА с победи, сезонът може да се окаже доста добър.