Пенкилерите от Норвегия

ЦСКА-София имплантира трети норвежец в отбора си и вече спокойно можем да говорим за “червените” като за викингите на Балканите. По принцип очакванията са, когато един отбор се подсилва с играчи от скандинавската страна, те да са основно централни защитници или централни нападатели. И тримата норвежци на „Армията” обаче се халфове, които впечатляват и с дефанзивната си игра, и с идеите в атака, и с реализаторските си умения. За третия – Скаршем – предстои да видим лично, но поне мненията в Норвегия за футболните му умения са в този дух. Голям плюс за присъствието на тримата е, че всички те могат да играят на повече от един пост и го правят без проблеми. Често се сблъскваме с играчи, които смятат, че определен пост е единствено по силите им и отказват да излязат на друга позиция. Именно отказът по време на европейското в Португалия на Георги Пеев да играе като десен бек накара селелекционера Пламен Марков да го извади от отбора.

В това отношение Тобиас Хайнц е пример за тактическа изпълнителност и дисциплина, макар и извън терена ситуацията да е съвсем различна според една публикация в социалните мрежи на Иван Велчев – Кюстендилеца. Той започна като офанзивен халф при Саша Илич през миналия сезон при схема 3-1-4-2. Тогава именно бяха и най-силните му мачове, даващи му възможност да покаже най-широк спектър от уменията си. Тогава норвежецът бе без съмнение най-атрактивният и хващащ окото на феновете футболист на ЦСКА-София. При Илич Хайнц дори имаше мач като нападател при схема 4-1-3-2, заедно с Маурисио Гарсес, като срещата с Лудогорец завърши 2:2, а норвежецът се разписа. Той бе нападател с Фаетон и този сезон срещу Крумовград, като вкара единствения гол за успеха с 1:0. Иначе при Нестор Ел Маестро Хайнц е основно десен халф, но в отделни срещи или по време на дадени двубои заиграва като отляво.

Джонатан Линдсет пък започна като дефанзивен халф при Саша Илич при схеми 3-1-4-2 и 3-2-4-1 и бе впечатляващ с енергията си, физическите умения, работоспособността и единоборствата ек на ек. Още тогава се видя, че норвежецът има поглед в перспектива и знае как да даде първи тласък на атаката. При Нестор Ел Маестро обаче норвежецът получи далеч по-офанзивна роля и това разбираемо вдигна и статистическите му показатели. На новата позиция излезе на преден план умението му да бележи с глава и с шутове около границата на наказателното поле. За първи път той получи тази позиция при успеха с 3:0 над Берое и за 15 мача се разписа пет пъти и даде три асистенции.

Медиите в Норвегия пък отбелязват в публикациите си за Скаршем, че той е еднакво добър като офанзивен и като дефанзивен халф. В първия случай му помагат погледът върху играта и пасовете в стил „Шави”, а плюсовете във втория се генерират от огромното покритие в средата на терена и разчитането на плана на съперника./ “Мач Телеграф”