Пет грешки, с които Томаш си подписа оставката

Александър Томаш няма да 6ъде треньор на ЦСКА през следващата кампания. Причините вече са ясни и точно финалът с Лудогорец демонстрира защо бившият ляв бек на „червените“ на е на нивото на клуба, да не говорим за това на феновете.

1. Не успя да се справи с еуфорията

В седмиците преди финала червената общност бе обзета от еуфория, на моменти стигаща до истерия. Напълно обяснимо – в труден сезон отборът играе финал срещу тима, отнел правото на ЦСКА да се смята за номер 1 в България. Тази еуфория бе колкото позитивна за феновете, се оказа и толкова вредна за футболистите. Никой от тях никога не бе играл в такава атмосфера, включително и Йоанис Питас. И тук бе много важна намесата на Томаш. Едно от задължението му бе да предпази играчите от масовата психоза, че ЦСКА задължително трябва да спечели. Напротив, след всеки спечелен мач във втора група на Първа лига Томаш обясняваше колко добре играе ЦСКА, как класата се вдига и как всичко е прекрасно. Не, не е. Защото там съперници бяха отбори без съпротивителни сили – Берое, Спартак Варна и Ботев.

2. Твърде много тактически схеми и малко футбол

Александър Томаш е интелигентен треньор и вероятно много знае за футбола. Няколко дни преди мача заяви, че не го интересува играта, а единствено и само резултатът. На терена обаче не се видя нищо подобно. Играта на ЦСКА бе подчинена на сложни схеми, многобройни пасове, съответно и липса на всякаква изненада за опитната отбрана на Лудогорец. Фактите са неоспорими – неутралният зрител видя всичко на всичко три удара във вратата на шампионите – на Питас, на Ето’о и Чорбаджийски. Ако това е достатъчно да се победи тим като Лудогорец… Липсата на директни атаки, на директен футбол се набива в очи и може да се отчете като голяма грешка на треньора.

3. Не използва огромната класа на Питас и Eтo’o

Няма съмнение, че ЦСКА разполага с футболисти с огромна класа. Две от имената могат да бъдат богатство за всеки един средноевропейски отбор – Йоанис Питас и Джемс Eтo’o. Защо в треньорския щаб не могат да се възползват по най-добрия начин от тези наистина суперфутболисти е голяма загадка. Отговора може да даде самият Томаш, който да обясни защо кипърският национал стана лесна жертва на централните защитници на Лудогорец. Той почти нямаше възможност да застраши вратата на Сержио Падт. И не, това не се дължи само на добрата игра в отбрана на Лудогорец. Просто до Питас не достигат добри топки, добри пасове. Случаят с Джеймс Ето’о е по-различен. Това е футболист, който се нуждае от свобода на действията. Ако бъде ограничен в някакви тежки тактически рамки, губи удоволствието от играта, а оттам и всякаква ефективност. Е, ако Томаш не може да намери път към двамата си най-добри футболист, за какъв успех говорим, за каква Купа?

4. Липса на адекватна реакция след почивката

Томаш реагира неадекватно след почивката, когато всички очакваха, че ЦСКА ще се хвърли изцяло напред, поне да изразни и да докара мача до продължения. Така правят големите отбори. Дали Лудогорец ще отбележи втори, трети гол, вече няма никакво значение. Вместо това, отборът продължи да затъва в някакви мъгляви опити да излъже противника. Смяната на Мика Пинто със Санянг бе показателна. Сменяш ляв бек за ляв бек в 75-ата минута? Каква бе целта на тази рокада си знае само Томаш. Но на терена не се промени нищо. Вероятно по-добре беше да влезе Лиъм Купър в атака, например. Поне има и опит в първенство, в което се вкарват много голове в последните минути и от защитници.

5. Поддаде се на объркването след гола на Видал

Един момент от мача разкри, че в ЦСКА вратарите не са подготвени добре за тежки, напрегнати моменти. След нечовешката глупост на Тибо Вион и гола на Кайо Видал, вратарят Лапоухов бе толкова объркан, че можеше сам да предизвика втори гол. Тръгна да изнася топката, когато около него имаше трима футболисти на Лудогорец. Никой от скамейката не му скочи, не му се скара, че бе на път да направи глупост. Или по някакъв начин да го успокои. А това само показва, че треньорите са се поддали на
объркването и дори паниката след 0:1. Това не може да си позволи треньор, който се смята за добър и смята, че води голям отбор.

Добри Кожухаров/ „Мач Телеграф“