Плявата на “Армията”

ЦСКА-София сериозно е затлачен от ненужни играчи и трябва да има за приоритет преговорите за освобождаването им. Това са футболисти, които не търпят никакво развитие, вкарват декадентско мислене в отбора и поглъщат заплати, които могат да бъдат използвани с много по-добра цел. Почти всички те са чужденци и с изключение на Санянг са повече от един сезон на „Армията”.

Списъкът се оглавява от бившия капитан Мено Кох, който е при „червените” от началото на 2021 година и не търпи просто отстъпление, а пропадане. Първата му пролет бе силна, но в началото на следващия сезон получи травма, след която Кох вече не е същият. От този момент той е символ на провала в защита и допусна фатални грешки за някои от най-болезнените загуби на отбора. Тежък, тромав, неориентиран, без усет към топката и пласиране спрямо съперника, Кох е напълно излишен, дори като резерва в клуба. На всичко отгоре доскоро той бе един от най-скъпоплатените играчи в отбора. През настоящия сезон той записа 14 мача, но в повечето случаи бе резерва и затова има само 574 игрови минути. Нидерландецът стартира като титуляр при пораженията с 0:4 и 0:2 от Сепси, както и при ремито 1:1 със Славия и много измъчената победа над Крумовград с 1:0. При поражението с 0:3 от Лудогорец в началото на сезон той бе сменен още на полувремето. Най-странното е, че договорът на Кох бе удължен.

Лазар Туфегджич бе привлечен на „Армията” през лятото на 2022 година като демонстрация на уважение към треньора Саша Илич и желанието му да участва активно в селекцията. Туфегджич уж можеше да играе почти навсякъде – на левия фланг, на десния, като халф зад нападателя, като втори нападател и дори дефанзивен халф, но се оказа, че не става за никъде. Лазар е в сравнително добра възраст – 26 години, но няма нито една основателна причина ЦСКА-София да го държи до лятото на 2025 година, когато изтича договорът му. През този сезон той не успя да запише и 50 минути, влизайки само в четири мача като резерва.

Необяснима е и упоритостта по отношение на Шагоян, който дойде при „червените” през лятото на 2022 година и след като не даде никакви основания за привличането си, договорът му бе… удължен до лятото на 2024 година. Иначе целият блясък във визитката на Шагоян идва от головете му през 2019-2020 година във… втора дивизия на Армения. Шагоян също бе завъртян във водовъртеж от постове, но така и не се намери място, което достатъчно да гарантира ефикасността му.

Отляво на атаката, отдясно и зад нападателя – това бяха местата, на които Саша Илич пробваше да го наложи. Пускането на някого на много позиции обаче не означава, че той е поливалентен. Шагоян не е нито Станислав Ангелов, който пасваше на поне три дафензивни позиции, нито е Спас Делев, който играе на фланга, на върха на атаката и като десен бек, нито е Недялков, изпълняващ еднакво качествено ролята на централен защитник и ляв бек. След идването на Ел Мастро, Шагоян дори трудно попада в групата.

Станислав Шопов, който бе представен гръмко при идването си с номер 8 като новия Стоичков, пристигна от младежкия тим на Хееренвеен. Халфът вече година и половина е на „Армията” и макар да е все още само на 21 години, обещанията около него не са големи. Договорът му е до лятото на 2025 година, а през този сезон той основно е резерва и има малко над 400 игрови минути.

При Санянг има една добра и една лоша новина – доста млад е – на 20 години, но пък договорът му няма край – до лятото на 2028 година. При пристигането си бе промотиран гръмко, заради участието си на световното до 20 години за националния на Гамбия. Представянето му за ЦСКА-София обаче е истинска катастрофа, като тук не се изключва факторът „трудна адаптация”. Той изглежда тактически неподготвен, няма физиката да се справи със съперника очи в очи, малко по-добри думи могат да се кажат за включването му в офанзивен план. Санянг стартира в пет от шестте мача в първенството, но след това или не попада в групата заради квотата на чужденците, или остава неизползвана резерва.

Христо Георгиев/ “Мач Телеграф”