Порочен кръг: селекцията ли е виновна на треньорите на ЦСКА, или те за нея?!
Душан Керкез получи последен шанс начело на ЦСКА, въпреки че се превърна в първия треньор в историята на клуба без победа за 6 мача, а феновете се чудят защо още не си е подал оставката. След равенството 2:2 със Славия босненецът обясни, че нещата в клуба са наред от едва две седмици, а преди това времето е било „изгубено“. Той визира закъснялата раздяла с ненужни скъпоплатени футболисти като Локило, Пинто, Исека и Бютучи, както и забавената селекция. Припомняме, че в началото на лятото наставникът си пожела 70-80% от новите да са дошли на лагера в Словения. По една или друга причина, леко нереалистичният му копнеж не се сбъдна, а босненецът се провали тотално в задачата да постигне прилични резултати с наличния състав. Макар че червените срещнаха съперници дори в много по-лошо организационно състояние, те събраха едва 4 точки от първите си 6 мача и посрещат международната пауза на предпредпоследната 14-а позиция в класирането.
И тук на преден план излиза въпросът, който описва порочния кръг, в който ЦСКА се върти: Селекцията ли е виновна за несполуките на треньорите или те с резултатите си значително затрудняват нейното осъществяване? Защото и Александър Томаш имаше претенции към състава, с който разполага, макар че лично той одобри привличането на Лиъм Купър и Мика Пинто, за които впоследствие помощникът му Тодор Кючуков призна, че са с хронични контузии. Напереният специалист получи цели 9 месеца да работи с червения състав, но резултатът се видя ясно във финала за Купата на България срещу тотално незаинтересования Лудогорец и в последвалия бараж за Европа срещу Арда.
Именно тези срещи имат основно влияние за мъките, които сега изпитва наследникът му Душан Керкез. Защото втори пореден сезон без участие в евротурнирите е основна черна точка, заради която ЦСКА е получил редица откази на трансферния фронт през това лято, както признаха от клуба. Нормално е футболист с амбиции трудно да повярва в проекта на армейците, когато в последните две години са завършили съответно на трето и пето място в слабото българско първенство и не са си осигурили шанс за европейска изява.
И вместо ЦСКА да се възползва от лесната си програма в началото на сезона и да оглави класирането, докато води преговори с набелязани играчи, тимът веднага започна пропадането, което го доведе до позорното 14-о място. В Борисовата градина трябва да се радват, че Ботев Пд загуби от Лудогорец, защото в противен случай, в момента армейците щяха да са на самото дъно на таблицата – или първи отзад напред, както остроумничат съперниците им.
В последната седмица преди затварянето на трансферния прозорец ЦСКА можеше да е притегателна сила за нови футболисти, които са чакали до последно, за да вземат решение за бъдещето си. Това щеше да се случи, ако позицията в класирането показваше нагледно амбициите на най-успешния роден клуб – съвсем скоро да се завърне на върха в българския футбол. Вместо това, в момента на червените преговарящи със сигурност им се налага да обясняват надълго и нашироко как последните резултатите от две години и половина насам са лошо стечение на обстоятелствата и плод на предишния, но вече променен, начин на работа в клуба. Друг е въпросът на колко места това хваща дикиш…
Липсата на класа в състава на ЦСКА вече е пословична и е нормално треньорите да имат претенции за подсилване. Но друг е въпросът какво правят те, за да помогнат това да се случи. И дали всъщност с работата си не саботират, вместо да подпомагат този процес. Всъщност за Александър Томаш вече е сигурно, че се случи точно това…
Мартин Костадинов/ „Тема спорт“