„Ромбът“ на Христо Янев е ретро история – с него ЦСКА губи най-важното в съвременния футбол

ЦСКА някак си прескочи Дери Сити и си осигури участие във втория квалификационен кръг на Лига Европа, където ще срещне Карабах от Азербайджан. Мачът в Северна Ирландия беше коментиран на дълго и на широко по куп теми — напрежението с феновете, прекъсването на срещата, играта на ЦСКА и бъдещето на Христо Янев. И понеже именно треньорът е горещото име в момента, няма как да не обърнем внимание на това, което той върши. Безспорно е, че Христо Янев има късмет. Това се видя и във финала за Купата на България, и срещу Дери Сити. Но отбор като ЦСКА не може да разчита само на късмет, защото той е до време. В момента в тима е направена солидна селекция, като на всяка позиция има по двама класни играчи, а на други – по трима. Но „армейците“ играят като Ботев Враца, с цялото ни уважение към врачани.

Най-шокиращото обаче е промяната, която Христо Янев направи в схемата на своя отбор. Заради големия брой класни халфове, а и нападатели, както и заради липсата на качествени крила, треньорът заложи на схемата 4-4-2, с ромб в средата. Проблемът е, че тази система беше модерна преди години. Преди повече от 10 години. Да, използваха я успешни отбори като Милан на Карло Анчелоти и Ювентус на Макс Алегри. Но до 2015 г. Трябва да отбележим, че Анчелоти се опита да я приложи в Реал Мадрид, но това се превърна във фиаско и той бързо установи грешката си. А и по-късно плати с главата си.

От 48 отбора на Мондиал 2026 не видяхме нито един, който да играе с ромб. Или може би треньорите на тези национални тимове са глупави и не разбират от футбол… Много играят в 4-4-2, включително Аржентина.

Защо в момента не изглежда удачно да използваш ромб? Защото футболът се промени. Стана много по-директен и двете най-важни неща са скоростта и преходите, както и успешното надиграване един на един. В схема с ромб в средата няма как да имаш скорост, защото всичко става бавно и с постепенни нападения. Няма я възможността за контраатака, защото липсват бързите хора. Като ги няма крилата, освен че губиш възможността твоите играчи да се надиграват един на един на фланга, губиш и скорост, защото нито Питас е бърз, нито Цварц. Годой е с по-добра скорост, но пък не е в най-добрата си форма. Заради липсата на крила бековете на ЦСКА влизат в тази роля. Помним и първия мач с Дери Сити колко добре игра Пастор в атака. Но в Северна Ирландия се видя, че в защита отборът е разграден двор. И това се дължи именно на качването високо на двамата бекове. Дери Сити удари греда през първото полувреме, след като Пастор го нямаше. Стигна до първия гол, след като Анжело Мартино се бе впуснал в атака и бе оголил своята зона. Той достигна своя опонент и го фаулира. А именно след изпълнението на този пряк свободен удар Дери Сити поведе и дойдоха големите главоболия.

Наясно сме, че класата на ЦСКА в средата на терена е огромна. Там са Сенси, Ето’о, Жордао, Соле, Ебонг, Петко Панайотов. Но в тази формация сякаш се губят силните им страни. Факт, е че „червените“ нямат висока класа по крилата и на критериите на „армейците“ отговаря само Мохамед Брахими. Нито Лео Перейра, нито Алехандро Пиедраита имат нивото за ЦСКА. Но винаги може да се измисли нещо различно. Помним как Питас игра като ляво крило в много мачове, включително при успеха с 2:1 в Разград в полуфинала за Купата на България, когато влезе като резерва, и във финала с Локомотив Пловдив, когато беше титуляр на тази позиция. Да, сигурно не му е най-удобното нещо да играе по-встрани, но той е опитен футболист, който винаги може да се приспособи към ситуацията.

И в контролите се видя, че този ромб не работи максимално добре. Има нещо счупено в играта на ЦСКА с него.

Убедени сме, че ако един ден „армейците“ имат друг треньор, първото нещо, което той ще промени, ще бъде именно схемата на игра. Защото просто в момента е трудно да си представим някой отбор да играе така, особено в евротурнирите. Силно се надяваме срещу Карабах или играта на ЦСКА да тръгне по-добре с ромб, или просто Христо Янев да смени схемата, защото иначе „червените“ не ги чака нищо добро в Баку.

Богомил Русев/ „Мач Телеграф“