Boicho Provadiev 
Българският треньор Александър Гицов застана в средата на юни начело на най-стария австрийски отбор, Фърст Виена, състезаващ се в местната втора дивизия. 37-годишният специалист се завърна в алпийската страна през миналото лято, след като през сезон 2023/24 работи в ЦСКА като част от щаба на Нестор Ел Маестро. Треньорският им екип беше уволнен в средата на април 2024 г., но червеният срив така и не бе спрян, дори до този момент. Гицов сподели пред „Тема Спорт“ как оценява престоя си в Борисовата градина и мнението си защо армейците за втора поредна година няма да играят в европейските клубни турнири.
Г-н Гицов, от дистанцията на времето как оценявате престоя си в ЦСКА през сезон 2023/24?
– Положително. В крайна сметка това бе една детска мечта, която успях да изпълня. Неслучайно, когато подготвях своята презентация за разговора ми с шефовете на Фърст Виена, вътре включих кадри и от дербито с Левски, което спечелихме с 2:0 с головете на Хайнц и Каранга. Да стигнеш до такъв успех пред 30 000 души е нещо фантастично. Това, за което съжалявам, е, че не получихме възможност да продължим. От настояща гледна точка бих променил някои неща в тогавашната ни работа, но в крайна сметка резултатите са главна движеща сила.
От гледната точка на специалист и човек, който обича ЦСКА, как си обяснявате факта, че за втори пореден сезон тимът няма да играе в евротурнирите?
– Намирам допирни точки между ситуацията в ЦСКА и тази, в която аз изпаднах в Санкт Пьолтен (б.а. – води тима между юли и октомври 2024 г.). И в двата случая говорим за селекция по време на сезона – в единия случай ставаше въпрос за 6-8, а при мен – за 13 души, които пристигнаха след началото на кампанията. Да подмениш половината си отбор в първите официални мачове е труден за контролиране процес. Част от играчите не са в кондиция, тъй като не са тренирали нормално след края на предишния сезон, други се нуждаят от повече време за адаптация… Отделно от това имаш футболисти, с които по една или друга причина не си успял да се разделиш, а тяхното присъствие в съблекалнята влияе на атмосферата там. Не искам да оправдавам Томислав Стипич или когото и да било, тъй като не съм запознат с техните методи на работа, но при такава ситуация трудно може да се надяваш на положителни бързи резултати.
Като човек, който има поглед и върху работата с младите играчи на Запад, как гледате на новото правило за задължителното участие на четирима българи в състава на даден отбор в нашето първенство?
– Успехите на страни като Австрия и Белгия са свързани с централизираната система на детско-юношески футбол, поради която всички отбори работят по единна методика.
Там нещата не се получават с ограничения, а със стимулиране. Клубовете в Австрия получават бонуси за всеки млад местен играч под 23 г., който е част от първия отбор. Във Флоридсдорфер това формираше до 50% от приходите в бюджета и когато даден треньор отиде в подобен клуб, той трябва да се съобразява с тези факти. Имах възможност да наблюдавам редица срещи от унгарското първенство, докато Нестор Ел Маестро бе треньор на Дебрецен, и научих, че местните школи всъщност са собственост на държавата. Те са на съответния клуб, но финансирането им зависи от това колко играчи собствено производство са част от първия отбор. Проблемът при нас е, че дори БФС да обяви подобни мерки, то трябва да се намерят средства за тяхното финансиране, което не е лесна задача.
