Станков разнищи ЦСКА: Играта не ме успокоява за бъдещето! За да не е притеснен Янев за поста си…

Александър Станков е юноша и бивш треньор на ЦСКА, както и син на червената легенда Борис Станков. Освен това е бил наставник на Христо Янев на „Армията“. Той продължава да следи изкъсо случващото се в Борисовата градина и сподели впечатленията си от представянето на червените. Ето какво каза Станков в интервю за „Тема Спорт“.

Г-н Станков, как оценявате представянето на ЦСКА срещу Добруджа?
– Такива мачове трябва да са в графата рутинни победи. На този етап от сезона най-важни са трите точки, но за съжаление не мога да споделя нищо друго, което да ми е харесало и впечатлило. Определено играта на ЦСКА не само в този двубой, а в поредица от срещи, не е позитивна. Има някакъв тласък от новите футболисти, но поведението на отбора не е това, което искам да виждам. Хич не ми се ще да съм критичен, но аз гледам по-дълбоко на нещата. И настоящата картина не може да ме кара да съм много радостен и спокоен за бъдещето. В момента представянето на отбора не отговаря на инвестициите в клуба. Аз не си спомням в моя съзнателен живот, а и няколко пъти съм бил начело на отбора, да е имало чак такъв финансов комфорт в ЦСКА.

Трябва ли ЦСКА да мисли за промяна на треньорския пост, ако представянето продължава да е неубедително до края на сезона?
– Не искам да говоря за промяна. Ицо Янев ми е бил футболист, той е интелигентно, целеустремено момче. Прояви голямо старание, изразходва много енергия, за да постигне резултатите, които има до момента. Но това, което представлява ЦСКА в момента, не е достатъчно. Трябва много повече да се надгради, за да може и той да е по-спокоен за своя пост. Защото до края на сезона задължителните цели трябва да са спечелване на купата и класиране за Европа. И след това – солидно представяне в турнирите.

Може ли Христо Янев да помисли за промяна на подхода си, след като през миналата пролет Александър Томаш остана твърд в своите убеждения и провали сезона на ЦСКА?
– На теория е хубаво треньорът да настоява със своите идеи, но въпросът е дали има подходящите хора за вижданията си. Не знам дали цялата селекция отговаря на философията му, но за момента не виждам коренна разлика през пролетта. Да, имаше няколко гола на новите попълнения, но липсва стил, начин на игра, доминация. И това, че побеждават, не знам дали не ги отдалечава от цялостната картина.

Какви са причините за нестабилността на ЦСКА в дефанзивен план?
– Далеч съм от това да давам акъл, Янев е достатъчно умен, той е от най-добрите млади български треньори. Но на мен нещата в дефанзивен план изобщо не ми харесват. А това дава несигурност на цялото представяне. Когато един отбор действа стабилно в защита, това води до съвсем друга увереност и самочувствие в предни позиции. Другата моя критика е за върха на атаката. ЦСКА винаги е имал типичен мощен централен нападател, а това го няма нито в Годой, нито в Питас. Отделно липсва и креативен халф, който да внася нестандартни идеи, да раздава тънки извеждащи пасове. Това е общата картина и тя показва, че има още много какво да се желае, докато ЦСКА стигне нужното ниво, което всички фенове искат – по-креативен, пo-доминираш, по-агресивен, по-пресиращ, по-атакуващ.

Как си обяснявате факта, че ЦСКА игра по този начин в началото на мача срещу Лудогорец в Разград, а не може да повтори подобен старт у дома срещу най-слабия гост в елита Добруджа?
– Действително това трябва да е стилът на ЦСКА, който видяхме в първите 15-20 минути в Разград. Още и от моята практика начело на Локомотив Пловдив съм забелязал, че Лудогорец има най-големи проблеми, когато е поставен под напрежение и висока преса. Със сигурност подобна агресивна игра за 20-30 минути може да е достатъчна срещу съперници като Ботев Враца и Добруджа, така правят големите отбори, но явно ЦСКА все още не е на това ниво. Знам много добре какво му е на Янев, не искам да се превръщам в хората, които само дават акъл отстрани, но за доброто на ЦСКА е навреме да се вземат нужните мерки, за да бъде отборът там, където всички искаме да го виждаме.