ЦСКА е далеч от… ЦСКА!

Христо Янев е поредният, който ще се пробва да сглоби счупената машина

„Далеч сме от играта, която ЦСКА трябва да показва“. Това каза Христо Янев онзи ден в „Надежда“ след третия си дебют начело на „червените“. Дежавю! Това изказване се повтаря и повтаря при „армейците“ от години. Точно същото, без никакви изменения в думите или интонацията. Казва го всеки треньор на тима след първия си мач. После обикновено го повтаря още няколко пъти и го украсява с твърдения, че все пак отборът върви в правилна посока, въпреки че резултатите не са добри, а играта – също. След толкова много пъти: „Далеч сме от играта, която ЦСКА трябва да показва“, се изгуби споменът от този футбол, изкован от великите имена в историята на клуба. Сега на дневен ред са Иван Турицов, Сегер и Санянг, а преди това ЦСКА се олицетворяваше от Тибо Вион, Жеферсон и Амос Юга. Тъжна история, окъпана в „червени“ надежди и мечти за нещо голямо, което щяло да се случи някога…

Христо Янев е поредният, който ще се пробва да сглоби счупената машина. Логиката сочи, че трудно ще се справи, а най-малката причина за това е свързана с пълзящото като летен вирус твърдение, че в ЦСКА няма добри футболисти. Трудно някой може да ме убеди, че в Локомотив София, който надигра онзи ден „червените“, има по-добри играчи от тези на „Армията“. 36-годишният Спас Делев от село Ключ обаче свърши много повече работа за тима си от тандема в атаката на ЦСКА Годой-Питас, взет заедно. Това не е свързано с индивидуалните качества на футболистите, а от настройката им за мача и от отборната игра на двата тима.

Онзи ден в „Надежда“ ЦСКА се представи слабо във всички фази. Сега е удобно да се обвини Пастор за глупавата дузпа, която направи, но глобално погледнато бразилецът олицетвори нагледно представянето на целия отбор.

Да разгледаме детайлно случилото се в дербито между Локо Сф и ЦСКА. Очакваше се, че смяната на тоталния провал Душан Керкез и назначението на Христо Янев, който е оставил отпечатък в историята на „червените“ с изявите си като футболист, ще даде някакъв импулс в играта на тима. Нищо подобно. ЦСКА не показа в нито един момент, че иска победата с цялото си сърце и душа. Реално за всичките 90 минути „армейците“ не създадоха нито едно истинско голово положение след класическа атака, контра или някакво хибридно нападение. Няма какво да се лъжем – голът на Питас беше плод на индивидуално действие, подсилено с късметлийски рикошет. И ако през първата част „червените“ поне държаха някакво ниво, след почивката тотално се изгубиха. Тимът стартира второто полувреме с мисълта да брани това крехко 1:0, което така или иначе не беше подкрепено с по-добра игра. Истинската стойност на отбора обаче се видя, след като Локо изравни от споменатата по-горе нелепа дузпа. Феновете на ЦСКА, които за пореден път накараха отбора да се чувства като домакин в гостуване, сигурно са се надявали, че любимците им ще се хвърлят здраво, за да вземат победата. Нищо подобно. „Армейците“ буквално се сринаха, отборът се разкъса брутално, разделяйки се на някакво подобие на защита и нещо като атака. В центъра се опразни и само неспособността на играчите на Локо Сф да завършат атаките си с голов удар или точен пас реално спаси ЦСКА от заслужена загуба. Тук дори не намесваме онази игра с ръка на Мартино в наказателното поле на „червените“, която в 99% от случаите би означавала дузпа.

Рано е да се търси някаква голяма положителна промяна в играта на ЦСКА след назначението на Христо Янев, но е странно рокадата да не запали поне малка искра в отбора. След като новият треньор заговори, че „ЦСКА е далеч от ЦСКА“, скоро вероятно ще заложи и на следващите две клишета, които властват в последно време в клуба – „футболистите не са добре физически“ и „напрежението смазва отбора“. Първото е препратка към предишния треньор, който не си е свършил добре работата, и винаги е удобно да се хвърля във въздуха. Второто пък е универсално оправдание, което е актуално във всеки един момент.

Най-тъжното в цялата история е, че Христо Янев и Александър Томаш, който нанесе непоправими щети на „армейците“, доста си приличат. Дано и Янев не се задоволи само със сбъдването на мечтата да поеме ЦСКА. Както е казал класикът: Имах мечта да имам часовник, сега имам часовник, но нямам мечта…

Генади Семов/ „Мач Телеграф“