ЦСКА е нестабилен, бих казал несигурен и най-вече несработен отбор
ЦСКА спечели с 2:0 срещу Добруджа в мач от 27-ия кръг на родния елит. Въпреки очакваната победа на “Васил Левски”, червените въобще не впечатлиха с играта си, а спортният журналист Тодор Шабански направи обобщение на мача в своя подкаст.
“Оправдаха се очакванията, че точно срещу такива съперници ЦСКА изпитва трудности. А мач, който така беше тръгнал, аха да се окаже като този със Септември. Струва ми се, че по същия начин ЦСКА подцени съперника си.
Да, спечелен мач, победата си е победа. Трите точки, особено в този момент, са изключително важни за ЦСКА. Те са на първо място, но отново се потвърждава това правило – няма задължителни победи. Добруджа е в долната половина, малко над чертата на изпадащите, а и с една много негативна равносметка като гост. Но спечелиха и четирите си домакински мача, взеха и равен във Враца. Можеше да светне една червена лампа, че този мач хич няма да е лесен, и така се и оказа. Освен всичко, при Ясен Петров се вижда, че този отбор е доста израснал в сравнение с есента. А и тази позитивна серия през пролетта, макар и като домакин, изобщо не е случайна. Същевременно съперниците от Топ 4 не грешат, записаха победи и трите точки нямаха алтернатива за ЦСКА.
Червените ги постигнаха, но както казах и за един преден мач, ЦСКА победи, но не убеди. Това като че ли отново е моето обяснение. Виждаме един нестабилен, бих казал несигурен и най-вече несработен отбор. Смятам, че ЦСКА е още много далеч от начина, по който трябва да изглежда един силен, устойчив, постоянен в изявите си отбор. Има още много работа пред Христо Янев.
Отново ще наблегна на нещо, което смятам за важно. Националният стадион играе огромна роля в представянето на ЦСКА през последните една-две години, особено през този сезон. Няма как ЦСКА да се чувства като стопроцентов домакин на националния стадион, и съм сигурен, че част от проблемите, които се случиха в последно време, идват и от това. Да, отбелязвали сме го много пъти, но някак си се забравя. И все едно, че не оказва някакво влияние, а не е така. Хубаво е, че реконструкцията на “Българска армия” върви с добри темпове.
В последните години на практика в домакинствата си ЦСКА си беше като нещо полугост.
Та… девета поредна победа за ЦСКА като домакин на “Васил Левски”. Христо Янев този път избра, логично след загубата в Разград, да ротира състава. А и беше време вече да видим като титуляр най-новото попълнение – аржентинецът Факундо Родригес. Той започна с още двама негови сънародници. В състава за първи път в ЦСКА трима аржентинци като титуляри – Родригес, Анжело Мартино и Сантяго Годой. Беше време да видим този бранител, който дойде с една страхотна визитка и се очакваше да реши проблем в защитата откъм стабилност, ръст, мощ и отигравания при високи топки. Родригес замени Теодор Иванов. Пиедраита започна вместо Мохамед Брахими – за трети път като титуляр, след като стори това срещу Септември и Ботев Враца. Също така като титуляр стартира Годой, който най-накрая пък започна на мястото на неубедителния напоследък Питас. Да имаш “проблемите” на Христо Янев – да избира титуляр измежду двама класни тарани. Янев заложи отново на Лапеня и Ебонг, макар че имаше доста коментари по отношение на представянето на Макс, както и на Фьодор Лапоухов срещу Лудогорец. За вратаря бяха доколко и как той може да спасява отбора в рискови ситуации, а също така и играта на Ебонг.
Относно представянето на Ебонг срещу Добруджа. В началото игра като офанзивен халф, изтеглен по-напред вляво, вдясно офанзивен халф беше Ето’о. Нищо ново. 4-1-4-1, след като Жордао си беше през първото полувреме като опорен халф. Ебонг мина като такъв през второто полувреме, тъй като Жордао излезе, може би за да бъде опазен от картон, който би го извадил за два мача. Делова в края си изкара пети картон заради бавене на тъч и така той ще пропусне следващия двубой – гостуване на Берое.
Ебонг обаче сякаш продължава да е в дълг, поне по отношение на визитката си и това, с което той пристигна в ЦСКА като национал на Беларус. Някак си не помага достатъчно, не се открива, пасовете са му повече назад, не гледа толкова напред, въпреки че именно той отбеляза гола за 1:0. Да, беше на точното място, но ми се струва, че от новите играчи той и Соле все още са длъжници.
Между другото, това е трети негов гол и то хич не е малко като показатели на Ебонг, но все така имам чувството, че може много повече в игрово отношение. През второто полувреме, тъй като застана на мястото на Жордао, играта на Макс беше малко по-различна и тези дефицити по отношение на офанзивните му функции не правеха толкова голямо впечатление.
Едно слабо, невзрачно първо полувреме. Първо се влезе със страшно много безумни, непредизвикани грешки и без ефективни отигравания – не водеха до нищо и дадоха инициативата на отбора на Добруджа. Ясен Петров взе респекта на ЦСКА още в първите няколко минути и затова му помогнаха играчите в червено, защото те още в първата минута направиха две безумни грешки. Едната беше на Жордао, другата на Ето’о. До осмата минута имаше пет непредизвикани грешки. Вие знаете, че аз обикновено броя тези пет грешки до коя минута идват. И имаше мачове, когато толкова се случваха за цяло първо полувреме.
А Добруджа само това и чакаше. Изобщо не започна като подреден дефанзивно отбор. Напротив, направи няколко атаки още през първите минути и тук ще отбележа, че впоследно време фланговете на ЦСКА някак си се пропукват. Не знам, вместо да става по-добре, то се случва обратното и се получават едни пробойни, през които всеки един отбор се възползва. А и ако трябва да бъда честен, изключвайки гола на Ебонг в края на полувремето, който дойде след една асистенция на Перейра, ЦСКА не направи нищо хубаво. Христо Янев опита промени още през първото полувреме – видя, че нещата не вървят и опита с една ротация. Перейра мина вдясно, а Пиедраита вляво, защото до този момент нещата не се получаваха. Та и ако гледаме като чисти положения до почивката, мисля, че Добруджа имаше повече. Вярно, на контри, но в едно от тези положения, в 29-та минута, се получи една изключително опасна атака на Добруджа, която като по чудо не стана гол. И ако стане такъв гол, смятайте после какво се случва. Тотално се срутва психически отборът, нали?
Много по-трудно е да се вдигне, ако не се изравни до първото полувреме, и става във второто полувреме вариантът “Септември”, защото пък от друга страна противникът ти получава криле. Направи ми впечатление, че и във въпросната атака, а и в няколко други, футболистите на Добруджа имаха числено преимущество и успяваха в противниковото наказателно поле. Така се случваха нещата – може би поради бързи контраатаки, може би поради това, че ЦСКА е далеч изнесен напред. Затова говорихме и в предишния анализ, на мача с Лудогорец. Когато ЦСКА е увлечен в тези си атаки напред и с една много изнесена защитна линия – почти на центъра, много трудно реагира на бързи контри. А и това е голям проблем. Затова казвам, че още отборът е несработен, несигурен, защото в такива моменти се вижда как ЦСКА се огъва и как е на косъм да получи гол. А допуснеш ли гол, вече мачът става съвсем друг. Та, освен тези притеснителни неща, ЦСКА не можа да сътвори почти нищо в атака. А само ви давам статистиката. През първото полувреме ЦСКА имаше шест атаки отляво, четири в средата и осем вдясно. Малко по-активни са били ЦСКА вдясно, но центриранията бяха едва четири отляво, където Перейра се явява като един от най-активните футболисти последно време, и 11 вдясно.
Общо безпричинните грешки през това първо полувреме бяха девет – страшно много. Ударите бяха шест, от които само един точен, докато тимът от Добрич имаше три, от които два точни. А там Лапухов се намесваше, макар че те не бяха много силни.
При високите топки ЦСКА през първото полувреме спечели само две срещу, забележете, 11 високи топки, спечелени от Добруджа.
През второто полувреме нещата се промениха. Предполагам, че Христо Янев сигурно е наблегнал на това на полувремето, тъй като след почивката цифрите бяха общо шест спечелени високи топки за ЦСКА и само две за Добруджа.
ЦСКА атакуваше равномерно по време на мача – 12 пъти отляво, 11 отдясно и 12 през центъра. След почивката нещата се промениха – мисля, че смените на Христо Янев дадоха ефект, защото от само четири атаки през центъра през първото полувреме, през второто те вече бяха двойно повече. А това естествено се случи, след като Питас влезе до Годой. Това даде възможност на Годой да се почувства малко по-свободен и оттам дойде ситуацията за дузпата в 67-мата минута, когато Годой успя със своята голяма крачка да стигне пръв до топката. Тук искам да поздравя и ВАР-а – Волен Чинков, и Георги Гинчев, които не се притесниха да проверят ситуация, която реферът в началото не бе видял както трябва. Видяхме, че Годой си протегна крака и стигна пръв. Да, имаше контузен футболист на гостите, но какво да правиш? Той връхлетя върху падащия Годой, случва се и това. И беше изнесен с линейка. Това може би подведе в началото Гинчев”, отчете Шабански.