Boicho Provadiev 
Кризата на визионерство, професионализъм и морал в ЦСКА е безпрецедентно тежка. Червените привърженици едва ли са се чувствали толкова тъжни и ядосани някога. Дори и когато на „Армията“ в няколко лета бъдещето беше заложена на карта и не се знаеше дали отборът ще има лиценз да участва в първенството.
За актуалното безсилие и историческо дъно на червените има няколко непосредствено виновници, с по-отчетливи „заслуги“ от съучастниците им. Първият е Филип Филипов – в съдружие със Стоян Орманджиев и мнимия директор Михаил Александров. Те са отговорни за назначенията на Стипич и Томаш, както и за изпълнената с разочарования миналогодишна лятна селекция. Чупливите ментета Локило и Исека, Лиъм Купър, издънката Бютучи и най-лесният съперник за крилата в България – Мика Пинто. Тези трансферни недоразумения, като вече изключим тръгналия си Купър, с безполезността си са прът в колелото за играта на терена, но и финансово бреме за ЦСКА. Именно това успя да осигури на родния си клуб Фичо. А и неизгодни договори с Делова и Eтo’o. Вторият безспорен виновник, отговорникът за сегашния пик на кризата, е настоящият изпълнителен директор Радослав Златков. Той не взе нито едно правилно стратегическо решение, като най-големите му грешки са две. Назначаването на бодряка лектор Пауло Нога за спортен директор и това, че не уволни Томаш навреме, за да се направи опит за спасяване на миналия сезон. За привличането на специалиста по ДЮШ Нога роля има загадката Мишо Александров, тъй като той го е представил на Златков. С течение на времето все по-неразбираемо става какво точно работи в ЦСКА тази легенда на Лудогорец, освен да се бърка в спортно-техническите процеси, без да носи отговорност за това.
Днес ЦСКА е в непостигано досега дъно във всяко едно отношение, извън инфраструктурата, която обаче топли само до поредното разочарование на терена. Структурата на клуба в цялост е хаотична и слаба откъм професионални качества за бранша. В чистия футбол, единственият доказан професионалист е Методи Томанов, който намира добри играчи, които Златков не може да договори.
В нефутболните звена катастрофата също е налице. Маркетингът е доста вял, а комуникационната политика на клуба е тотален провал. Тя допринася за това армейците да изглеждат двойно по-аматьорски, отколкото са. Заради постоянната пасивност, особено когато говорим за първия отбор. Закрити тренировки за фенове и медии, необясняване на процеси и решения, отбиване на номера в комуникацията с феновете в социалните мрежи. В някои дни изглежда така, сякаш клубът е фирма, спряла да съществува. Същото беше и при предишното ръководство, като тогава параноята беше водеща. А сега явно г-н Златков не прави разлика между обикновена корпорация и социална институция, защото продължава политиката на режим инкогнито.
Цялата тази мрачна картина в най-титулувания футболен клуб у нас далеч не се дължи само на последната година време, а е следствие на дълъг процес по обезличаването на марката ЦСКА. Един от най-големите провали на „Армията“ обаче бе процесът по употребяване и изхабяване на кадри, вместо усъвършенстването им и създаване на нови. По изграждането на свои добри администратори и футболни специалисти в клуба не се работи от поне две десетилетия – заради липсата на визионери в материята, и днес това е огромен проблем за ЦСКА. Защото, казано простичко, няма кой да спаси положението. И спуснатите директори – заплатаджии, които нямат понятие как се прави футбол, логично се главоблъскат безрезултатно. По различни направления има и няколко примера за изпуснати хора с доказани качества и такива с потенциал за развитие. Безумно е Стоян Колев – най-добрият треньор на вратарите в червения тим през последното десетилетие, да е в Хебър, а не в ЦСКА. Също толкова недалновидно е изключението от правилото за неглижиране на кадрите – Кирил Динчев, да не отговаря за физическата подготовка на армейците, при положение, че под негово ръководство те бяха впечатляващи в този компонент. Екс помощникът на Ел Маестро – Александър Гицов – със сигурност щеше да свърши по-добра работа начело на втория отбор от Владо Манчев по ред причини. Управленията на ЦСКА рядко инвестират в градеж на професионалисти и още по-рядко следят какво се случва с бивши играчи на клуба след тяхната кариера. Следвайки този принцип, клубът изпусна треньора Якирович, след като блесна в Босна, за да се докаже в Динамо Загреб и сега да е начело на Хъл Сити.
Така или иначе, дълг на бъдещите ръководители на армейците е да започнат процес по изграждане на треньори и директори, защото в противен случай, в съвсем близко бъдеще, няма да има никакви местни решения за ключови позиции. А с внос от чужбина на незапознати с българската реалност, напоследък окончателно се доказа, че няма да стане. Чужденци, и то класни, ще завиреят в ЦСКА, когато в клуба има ред, професионализъм и посока на развитие.
Петър Здравков/ „Тема спорт“
