ЦСКА с мисъл за бъдещето

Мнозина вероятно все още не го усещат, но ЦСКА отново е на кръстопът. От есента на 2025 година до отиващата си зима на настоящата 2026-а отборът на най-титулувания български клуб преобладаващо се радваше на подем и лек прогрес. Заигра отдадено на каузата и побеждаваше, а през зимния трансферен прозорец бе сериозно подсилен. Треньорът Христо Янев, макар и недокрай убедително, допълни картината с някои даващи оптимизъм сигнали за настъпило съзряване при него в професионален план. Всичко това създаде илюзията за един ЦСКА, който има сили да направи непоколебим победен рейд и да постави под сериозно напрежение лидера Левски и шампиона Лудогорец до самия края на първенството. Да, ама не, както казваше Петко Бочаров, когото сме цитирали и друг път. С цялата си неприличност, образно казано, лъсва, че на армейците отново липсва основното – треньор, който може да изведе ЦСКА на друго игрово ниво. В пълноценния смисъл на думата и професията. Погледнато трезво, според своите възможности, Янев си свърши работата. 46-годишният роден специалист се прояви като отличен пожарникар – изгаси лумналия в началото на сезона пожар от напрежение в и около червения отбор със серия от победи. Под негово ръководство тимът си повъзвърна самочувствието, което обаче след зимната пауза основно е без покритие. А трябваше да е различно, предвид добрата и навременна селекция, която клубът осигури на треньора. Но подопечният му отбор няма адекватен облик на терена и я кара на настроение и импровизации. Защото азбучната истина, за недоумяващите, е, че футболистите са изпълнители на треньорския замисъл и работа, те са негово огледално отражение и проекция. Янев има перфектни условия за работа на базата в Панчарево, получи играчите, които искаше, проведе подготовка и откакто се е завърнал начело на мечтания от него пост, няма никакви сериозни кадрови проблеми. Резултатът му от това е неприятен мирис на миналия ужасен сезон за армейците, защото отборът е хаотичен, ненаучен, нестабилен. От месец февруари насам ЦСКА има едва два от общо осем мача, в които хвана окото и победи – това са двубоят за купата със състава от Бистрица (2:0) и този за първенство срещу Локомотив София – отново успех с 2:0. За клуб с историята на 31-кратния ни първенец и текущите му амбиции, подплатени с много сериозни инвестиции на собственика Валтер Папазки, това е крайно недостатъчно. Временното четвърто място в Първа лига и само трите точки превес пред 5-ия Черно море не отговарят на потенциала на червените и са притеснителни, като до тях доведоха изненадващото крушение срещу Септември и тежката загуба от Лудогорец. Мачът в Разград изведе на преден план основните проблеми – тоталния провал на играта в защита и липсата на ясен почерк в офанзивен план. В този ред на мисли не е рано да се каже, че достойнствата на Христо са в мотивационната част, което само по себе си, след изгасяването на „есенния пожар“, вече не върши достатъчно работа на ЦСКА. Камо ли в средносрочен и дългосрочен план!

От принципна гледна точка е лошо, че казанлъчанинът не дава пресконференции в навечерието на мачовете – професионализмът и мащабът на социалната институция
изискват да има такива. От друга страна обаче, съдейки по комуникационните странности на Христо още от есента, но най-вече напоследък, е спорно дали е лошо, че няма послания и преди двубоите. След срещата с Локо София той втрещи с изказването, че нивото на Първа лига е високо. Но по-неприемливото е, че след почти всеки мач в последно време треньорът подготвя привържениците за евентуални бъдещи загуби. По презумпция е ясно, че е възможно да губиш, но ти си в ЦСКА, където победата е безусловна ценност. Някогашният халф би трябвало да го знае, само че прави изказвания като наставник на отбор от средата на таблицата.

Назряло ли е времето клубът най-после да назначи сериозен футболен специалист от чужбина? И да го наложи на поста старши треньор, за да гони още от следващия сезон най-естествените цели на червения гранд – шампионската титла и европоход. Има резон да се мисли за кампанията 2026/27 отсега, но настоящата е в разгара си и място за спокойствие няма. Завръщането на ЦСКА в Европа далеч не е сигурно и ако игрово нещата не се променят драстично в следващите седмици, то този път клубът не трябва да се колебае дълго. Самоцелното оставяне, „да си изкара сезона, каквото и да става“, на Александър Томаш, който занули миналата кампания на червените, беше изключително неразумно и пагубно решение.

Не е присъщо на ЦСКА за поредна година да трепери за евроквотата си. След зимната подготовка от отбора се очакваше ярък игрови възход и чувствително повишаване на резултатността, което обаче не се случва. Дали след като си свърши работата по стабилизирането на тима през есента, Янев е способен да надгради?

Петър Здравков/ „Тема спорт“