Boicho Provadiev 
Пауло Нога се оказа директорът с най-ефирен статут в историята на ЦСКА. Функцията и работата му бяха толкова трудно забележими, че бе трудно да бъде упрекван в нещо освен в… бездействие. Той пристигна с имиджа на човек, работил в ПСЖ и Манчестър Сити и си тръгна с имиджа на човек, който… нищо не работи.
Очевидно е, че той бе назначен на „Армията“ единствено като сламен човек със златна табела. Нога така и не получи широкия спектър от правомощия, които човек като него трябва да има. Във всеки нормален клуб спортният директор е най-важният човек – по-ключов и от президента, и от старши треньора, дори от… Бай Добри. Нога натрупа месеци стаж на „Армията“ колкото пръстите на едната ръка. Какво обаче бе направено от Нога в този период – две-три презентации, няколко инициативи в евроатлантически стил и твърде малко работа по същността на неговата позиция. Останахме с впечатлението, че колкото на португалеца да не се даваше да се занимава с нещо по същество, толкова и той самият не се натискаше за нещо повече от актуалния си статут. Очевидно желанието да получава заплатата по линията на най-малкото съпротивление бе блокирало инстинкта му да се бори за правото на труд.
По-бутафорна стъкмистика от изказването на Нога, че е наблюдавал 46 треньори преди да назначи Душан Керкез, не са произнасяли дори Лупи или Гърнето. Та той уж бе взет, за да убеди с контактите и визитката си да дойде качествен треньор, работил в Португалия, Испания, Франция или Англия, а в крайна сметка бе назначен треньор, който всеки в България наблюдава вече две години. Нога гледаше и селекцията само през стъкло, където очевидно приоритет при избора бе даван само на шефа на скаутското звено Мето Томанов, както и на определени мениджърски звена със сфера на влияние.
След неуспешния опит с португалския бушон, единственият правилен ход на ръководството е да назначи за спортен директор човек с опит в българската реалност и да му даде пълни правомощия за действие.
Христо Георгиев/ „Мач Телеграф“
