Твърде много асове на ЦСКА играят собствен футбол

Силното начало на ЦСКА в Разград и грубите индивидуални грешки, довели до тежката загуба с 0:3 от Лудогорец, насочиха вниманието освен върху отборното представяне, така и към изявите на отделните футболисти. Един от най-слабите си мачове с червената фланелка изигра Лумбард Делова, който имаше участие и при трите попадения за съперника. Джеймс Eтo’o пък продължи със своите черно-бели представяния, като този път беше на тъмната страна в познатото незаинтересовано настроение. На върха на атаката пък Йоанис Питас, чието основно достойнство е ефективността, пропусна най-чистите ситуации за ЦСКА. А конкурентът му Сантяго Годой остана неизползвана резерва, след като треньорът Христо Янев прецени, че няма да му бъде полезен на терена.

Всичко това откроява един от най-сериозните проблеми в ЦСКА, а именно, че твърде много от считаните за асове на отбора играят собствен футбол, подчинен на идеята им да блеснат, а не на общото благо. Делова така и не намира границата на авантюристичната си природа и без значение от съперника предприема куп рискови действия. Когато се получат, те изглеждат изключително впечатляващо и отговарят на висока европейска класа. Никак не рядко обаче замисълът на косовския национал остава само в главата му, а в действителност предизвиква сериозни главоболия за съотборниците му. Достатъчно е да изброим скорошния мач в Разград и вечното дерби с Левски миналата пролет, когато негово моментно „изключване“ даде начало на драматично изравняване на сините от 0:2 до 2:2, за да се заличат всички ефектни отнемания и изнасяния на Делова – все пак основната работа на един централен защитник е да пази вратата. А тук косоварят има своите дефицити.

Джеймс Eтo’o е най-яркият пример в ЦСКА за футболист, който играе според настроението си. Когато камерунецът има ден и действа с пълна концентрация, той безспорно е един от най-качествени изпълнители в първенството. Твърде често обаче камерунецът се изолира от случващото се на терена, склонен е на елементарни грешки при разиграването и се спестява в дефанзивен план. Освен това му липсва тактическа грамотност, което до голяма степен саботира пресиращите действия на ЦСКА. Т.е., ако Eтo’o не показва магията си със страхотни тупалки от дистанция и мощни пробиви, завършващи с асистенции, той повече пречи, отколкото да помага в останалите аспекти на играта. И когато има лош ден, плаче за смяна още от 15-ата минута.

Питас и Годой също играят собствен футбол, подчинен на силните им реализаторски качества, но изолиращ куп други компоненти, привични за комплексния централен нападател. И когато засече дори основното оръжие на Питас – завършващият му удар – също на преден план излиза въпросът каква друга добавена стойност дава той на ЦСКА. Сходна е ситуацията и със сърдития в момента Годой.

Когато един отбор е зависим от настроението на водещите си футболисти във всяка линия, това със сигурност държи на тръни старши треньора. И непостоянството на основните фигури е приоритетна тема, която клубът трябва да разгледа с поглед и към предстоящата лятна селекция. Защото доста наставници биха избрали футболист като неуморния Брахими пред такива като неконтролируемия Eтo’o./ „Тема спорт“