Възмутителен и недопустим ЦСКА!
ЦСКА изигра възмутително слаб мач срещу Септември и съвсем резонно допусна втора загуба под ръководството на Христо Янев. Задължително е да се отбележи, че това бе трети пореден двубой без особени футболни достойнства от състава на 46-годишния специалист. Визитата в Бистрица бе спечелена с нелоша ефективност срещу объркан и хаотичен съперник, а срещу Славия победата бе плод на една много красива случайност. Толкова красива и гениална, че замете под килима съмненията около неубедителността на отбора. Червените, които при съботното фиаско бяха бели заради символичното си гостуване на Септември, за пореден път не влязоха добре в мач, не наложиха сериозен натиск, губеха лесно единоборства и играха бавно и предвидимо.
Този фундаментален проблем тегне над ЦСКА вече много години наред и поне на този етап и настоящият треньор не успява да превърне добрите изключения в тенденция. В случая под сериозен въпрос е работата му в Панчарево между последните две срещи, но и генерално. Защото е недопустимо ЦСКА да избухва веднъж на няколко седмици, а в останалото време да се лъже с много по-слаби отбори и като качество, и като бюджет. Не сме в Англия, в България се намираме. Срещу състава на Христо Арангелов армейците изолираха от играта своите централни полузащитници, най-силното им оръжие, и атакуваха половината на скромния столичен тим с дълги топки и директни подавания към крилата. От там все пак дойдоха някои опасности, но крайно недостатъчно. Прескачаните средни хора пък, когато все пак докосваха топката, бяха на смайващо ниско ниво. Бруно Жордао изигра най-слабия си мач с екипа на ЦСКА. Дори и в мрачния период в началото на сезона не е имал такова представяне. Eтo’o се върна именно към тези смутни времена при Керкез и Томаш, като отново заигра собствения. А накрая се разсърди на Янев, че го е сменил. Пиедраита се стара, а Брахими във втори мач значително отстъпва след силния старт на годината. Двамата централни нападатели пък изиграха още един посредствен двубой, но и за пореден път станаха жертви на това, че играта на тима ги лишава от повече докосвения в противниковото поле и най-вече от чисти ситуации за отбелязване на гол.
Второто полувреме беше абсолютна катастрофа за армейците във всяко едно отношение. Освен че не беше подготвил и настроил своите добре за двубоя, Христо Янев закъсня със смените и обърка хронологията им. Вирналият носа си Джеймс трябваше да бъде заменен от Соле, кошмарният Жордао – от Петко, а незабележимият Питас – от Годой. Изброените също не се включиха никак впечатляващо, но ако бяха влезли при 0:0, вероятността за различна развръзка не е малка.
Така или иначе, стана тя, каквато стана. А именно, че в синхрон с преобладаващата анемичност в градивен план, отбраната на ЦСКА напомни за безобразния си облик. Неслучайно в скорошен анализ на страниците на „Тема Спорт“ бе подчертано, че подобрението сред защитниците на ЦСКА в двата мача срещу проекта от Бистрица и Славия е преди всичко в индивидуален план. Срещу Фурие и компания той изчезна и всичко рухна. И това е поредната сигнална лампа или вече силно пищяща сирена, че този млад треньорски щаб на армейците има спешна нужда от помощник, който да работи с бранителите. Те никак не бяха подпомогнати и от вратаря Лапухов, който още преди грешката си за гола издаваше неувереност през първото полувреме. Със ситуация, в която го достраша да излезе за висока топка, а по-късно и когато направи плахо излизане и спасяване, но благодарение на това, че нападателят стреля в него.
Регресът на червените след почивката, когато трябваше гневно да излязат и да се компенсират за нулата преди нея, остава загадка. Не е тайна обаче, че Ицо Янев падна отвисоко, след като работата му бе хвалена заради победите дотук. Срам като този срещу Септември може да се поизмие само с победа в по-голям мач, като с Лудогорец например. Дотогава тежката издънка от 28 февруари ще горчи, а междувременно предстоят още двубои от графата „задължителни“. Сега ще си проличи дали 46-годишният казанлъчанич е наистина готов да води ЦСКА към върха. Пътят е или стремглаво надолу, или устойчиво нагоре. Средно положение няма…
Петър Здравков/ „Тема спорт“