Martin Dimov 
Селекцията е сложен процес в глобален мащаб. Големите клубове в Европа имат огромни щабове, пълни с анализатори, скаути и всякакви други специалисти, които работят ежедневно, за да намерят най-точното попълнение. В България нещата не са точно така. У нас има няколко изисквания за взимане на нов футболист, а основното от тях е да не е скъп и да взима малка заплата. После вече идват изискванията за позиция, години и визитка. Отделно си имаме и златно правило – шефът да го хареса, независимо че често въпросният бос разбира от футбол, колкото учителка в детска градина, която се хвали пред децата, че веднъж била гледала мач по телевизията и тия много тичали на някаква поляна…
Този сезон отново Първа лига блесна със златни попълнения от третия вид. Два обаче са клубовете, които превъртяха играта по особено жесток начин.
Когато стане дума за трансферен провал, “Оскар” за цялостно творчество категорично трябва да бъде присъден на ЦСКА 1948! За тима от Бистрица ще дадем един единствен пример. Те взеха трима нападатели през лятото, които анонсираха като грандиозни звезди, а от тях не успяха да сглобят и един нормален таран. Видар Кяртансон, Рууни Ева и Айрон Зинга бяха освободени в последните дни преди Нова година, след като така и не стана ясно дали тези могат да играят футбол. Със сигурност това трио си е поживяло добре в България и си тръгва с пълни джобове от родината ни. Джобове, в които в момента вероятно дрънка годишният бюджет на Етър.
Трансферната паника в ЦСКА 1948 успя някак да заличи и таланта на Никола Илиев, който правеше чудеса в школата на Интер. Родният халф беше искан от ЦСКА-София, но това накара тимът от Бистрица да изрови земята, за да го привлече. В крайна сметка Никола Илиев избра да отиде в 1948 и сигурно още съжалява за това. Младокът със сигурност не е очаквал, че ще бъде воден от цял куп треньори, които ще коментират играта му единствено през призмата на някакви статистики в “InStat”.
Берое пък се превърна в световен феномен. Трудно е да се направи анализ на селекцията на „зелените”, защото нито знаеш откъде е започнала, нито къде ще завърши. Няма как обаче да пропуснем един детайл от нея, а именно, че новите футболисти под Аязмото предизвикаха трус в Уикипедия. Повечето от тях дори нямаха страница в световната енциклопедия. Тук няма как да пропуснем и желанието на чуждестранния легион в Берое да вземе на абордаж местните бакалии…
Екзотиката в лятната селекция на тимовете от Първа лига лъхаше солидно и от стадион „Ивайло”. Етър впечатли с привличането на принца от Сенегал – Серин Шейх Мкане Мадина Файе. 21-годишния централен защитник, който впечатлява с цели 5 имена, си остана без нито един мач от началото на сезона.
Стигаме до грешките в селекцията на най-големите – Левски, ЦСКА-София и Лудогорец.
„Сините”, притиснати от финансовата криза, привлякоха само двама нови футболисти през лятната пауза. Ще е пресилено, ако кажем, че и Дарлан, и Фадига са трансферни провали, но ще е по-точно от това да ги наречем попадения. При всички положения нито бразилецът, нито французинът успяха да вдигнат цялостното ниво на Левски. Двамата не са по-добри от Асен Митков или Асен Чандъров. Няма обаче как да пропуснем онова, което Фадига направи срещу Айнтрахт Франкфурт. Голът му ще се помни дълги години, но като цяло, ако французинът бъде освободен тихомълком от „Герена”, никой няма да разбере, че го няма. Същото важи и за Дарлан.
ЦСКА-София счупи няколко собствени рекорда в селекцията през лятото. По неофициални данни „червените” са дали над милион евро за нови попълнения. Сред тях обаче не се намери футболист, който да вдигне очевидно нивото на „армейците”. Дори Матиас Фаетон, който е единственият твърд титуляр в тима от привлечените лятото, не блести константно, а има епизодични отигравания. Като трансферни провали на този етап най-солидно се оформят гамбиецът Сейни Санянг и еквадорецът Майкъл Естрада. Първият е изключително неук тактически. Той тича в неопределени посоки всеки път, когато се появи на терена. Сякаш дебне откъде точно ще се появи антилопата или леопардът, което коренно променя траекторията му. Защитникът е живото доказателство, че в Африка футболът е на едно различно ниво, което е ужасно ниско дори за България. Естрада, разбира се, демонстрира доста по-висока класа от тази на Санянг. Той обаче притежава изключително дебела визитка, а представянето му с екипа на ЦСКА-София е много далеч от нея. От него се очакваше много повече.
Стигаме и до шампионите от Лудогорец, които вероятно са платили, колкото всички останали родни отбори за попълнения през лятото. „Орлите” взеха шестима, а последният от тях се очертава като солидна издънка. Става дума за Мунир Шуиар, който дойде в Разград в последния момент като заместник на Кирил Десподов. Френското крило имаше доста добра кариера преди да пристигне в Лудогорец и се очакваше от него наистина да замести Десподов, който беше продаден на ПАОК. Мунир обаче разочарова и дори се говори, че ще бъде махнат от клуба около Нова година.
В същото време и пловдивските Ботев и Локо си имаха по една трансферна издънка, за да не се различават от другите. За „смърфовете” това е дефанзивният халф Лео Сена. За „канарчетата” пък призът е за нападателя Фаустас Степонавичюс.
Димитър Димитров/ “Мач Телеграф”
