Фаталното 13 пак събира ЦСКА и Левски: сблъсъци под син знак и с ярка история

В доста култури числото 13 е считано за фатално. Налага се като такова заради „петък 13-и“ и тръгнало от 13 октомври 1307 година, когато са арестувани хиляди рицари от Ордена на тамплиерите, като стотици са били изгорени на клади и екзекутирани. В Християнството то е свързвано най-вече с Тайната вечеря, състояла се на Велики четвъртък, на която присъстват 12 апостоли и Исус. В еврейската наука 13 е числото на световния ред, а в нумерологията означава „ново начало, напредък, успех и единство“. 13-ата карта Таро е на смъртта, но тя е символ на прехода и промяната…

Тези встъпителни думи са, защото поредното вечно дерби ще се играе на 13 април, понеделник. То ще е петото за първенство, играно на 13-ия ден от месеца. До момента сините имат превес в тях – 2 победи, 1 равенство и 1 загуба, при голова разлика 3-2. Тези сблъсъци обаче намират място в историята на съперничеството. Първият от тях е още от сезон 1948/49, който е исторически, защото бележи основаването на А група. Левски води битка с ЦСКА за титлата. На 13 юли 1949 година опонентите правят 0:0 пред пълните трибуни на стадион „Юнак“ в мач от 14-ия кръг, като за сините това е последното им и едва едно от трите равенства през кампанията, в която са записани и 15 победи. Титлата е спечелена без поражение и за награда играчите на клуба, който в онези години е пощенски, получават от ресорния министър Цола Драгойчева небивала екстра за времето си – по един домашен телефон.

През сезон 1964/65 Левски слага край на над 10-годишна черна серия без титла – от 1953-та до 1965 година, която е втората най-дълга в историята на клуба след сегашната. Завоюването на златните медали става възможно и заради есенната победа във вечното дерби, играно на 13 септември 1964-та. То върви към 0:0, но 2 минути преди края Георги Соколов-Соколето пронизва Стоян Йорданов – 1:0 за сините.

Кампания 1981/82 е белязана от факта, че ЦСКА стига фо паметен полуфинал за КЕШ срещу Байерн. На вътрешния фронт червените срещат силен отпор от вечния съперник Левски. Четири дни преди незабравимото за армейците 2:0 след продължения над Ливърпул на 17 март 1982 г. (б.а. – мачът е реванш от 1/4-финалите за КЕШ), те правят генерална репетиция с шампионатен двубой срещу Левски в 18-ия кръг на първенството. 2:1 над сините бележи началото на обрат в първенството, в което есенен първенец е Левски с 2 точки преднина пред ЦСКА. Два гола за червените вкарва Цветан Йончев, а за опонента точен е Петър Курдов.

Във футбола и живота често разликата от провала до триумфа и обратното е само миг, а някои голове са призвани да станат жалони на своето време. Случилото се на 13 май 2000 г. вероятно е без аналог. Мачът е от 26-ия кръг и в него сините влизат като лидери, макар и само с 2 точки преднина. Армейците обаче играят разкрепостено и са близо до обрат в класирането, а отменен автогол на Бисер Иванов-Легендата от Левски нажежава до червено страстите. В даденото от рефера продължение синият защитник Предраг Пажин подарява топката на Димитър Бербатов, който излиза сам срещу вратаря Димитър Иванков и… се спъва в топката. Малко по-късно съдбата се усмихва на Георги Иванов. Гонзо посреща с окървавена глава центриране от фал на Димитър Телкийски и изпраща топката в десния горен ъгъл за 1:0 за сините. В историята този епизод остава като „кървавия гол“, решил цял шампионат.

Какво ли ни чака днес?/ „Тема спорт“