Boicho Provadiev 
В събота, ако следваме нормалната футболна логика, Александър Томаш за последно ще води ЦСКА срещу Арда. Пред него има една много важна задача, а именно да класира „червените“ за евротурнирите, което ще се случи при победа в Кърджали, и да си тръгне с някакво от части запазено достойнство след последния съдийски сигнал. Ясно е, че най-голямата цел, спечелването на Купата на България, не беше осъществена. Да, срещу „червените“ беше 14-кратният (б.а. – според Томаш 16-кратният) шампион Лудогорец, но има загуба и загуба. Ако съперникът ти е по-силен и те надиграе, просто му стискаш ръката. Но когато ти не си направил нищо за близо 100 минути футбол, значи вината е в теб. В такива случаи го отнася треньорът. Томаш нямаше доблестта да си подаде оставката след загубата на 22 май и ръководството реши да не го сменя до баража, явно за да не шокира футболистите с нов наставник, който щеше да се опита да промени всичко за кратък период от време. За ЦСКА е изключително важно да играе в Европа. Това ще даде въздух на всички в клуба и ще помогне на ръководителите да вземат по-добри футболисти, защото евротурнирите изкушават много от класните чужденци.
Но да се върнем на Александър Томаш. Той накара отбора си да играе атакуващ футбол, с много изнесена напред защита и вратар. Да, предвид класата на повечето играчи на ЦСКА, агресивният футбол на Томаш не беше по силите на имащите купища проблеми Ботев Пд, Спартак Вн и Берое, но беше лесно разгадаем за шампиона Лудогорец. А именно това беше проблемът за бившия защитник. Защото разградчани, дори и далеч от позната си форма и с куп проблеми във финала, не дадоха почти никакви шансове на атакуващите играчи на ЦСКА. А стигнаха до гола след грешка на Тибо Вион и може би закъсняло излизане на Фьодор Лапоухов. След като вече изминаха няколко дни от финала и след като сме гледали стотици пъти гола на Кайо Видал, всъщност можем да разберем, че грешката на Вион не е била случайна, а очаквана от бразилеца. Просто треньорът на Лудогорец Игор Йовичевич, с всичките му кусури, надигра своя колега Александър Томаш. И точно тук става ясно, че с футбола, който настоящият треньор на ЦСКА иска неговият отбор да изповядва, няма как да бъдат постигнати големи неща. Просто Томаш обърка нещата. Да, адмирации за атакуващата мисъл на отбора и за безкрайното търсене на голове. Но в Европа по този начин могат да си позволят да играят само най-големите отбори – като Барселона, например. Но дори този невероятен тим на Ханзи Флик, с магьосник като Ламин Ямал, не успя да постигне голямата цел и отпадна от Интер в Шампионската лига.
Да, ясно е, че е смешно да сравняваме ЦСКА и Барселона под каквото и да било форма, но Томаш се опитваше да направи своя тим бледо копие на каталунците. Но много неуспешно…
Идеята е, че ако по някаква невероятна случайност той остане треньор на „червените“, ако ги класира в Европа, ще бъде елиминиран от първия сериозен отбор, защото стилът му е много наивен, предвид кадровия потенциал, с който разполага ЦСКА. Макар и официално все още да няма нищо за бъдещето на Томаш, в края на сезона можем да добавим, че ако той беше подходил малко по-разумно и не играеше с този футбол-камидкадзе, може би щеше да има повече успех и мечтата му, че ще постите нещо значимо с родния си клуб, щеше навярно да се превърне в реалност.
Христо Георгиев/ „Мач Телеграф“
