Георги Йомов: От зимата съм в първия отбор на ЦСКА!
“Не смятам да се задържам дълго във втория отбор на ЦСКА, защото там нямам работа”, отсече крилото на ЦСКА Георги Йомов.
Георги Йомов се завърна във футбола след 4-годишна пауза. През лятото на 2022-ра година той беше хванат с допинг и получи тежко наказание – близо 1500 дни без любимата игра. Въпреки това Йомов не се отказа и през септември се завърна на зеления килим, защитавайки цветовете на дубъла на ЦСКА във Втора лига. Той записа половин час срещу Добруджа (3:1), а в последния кръг започна като титуляр срещу Спортист Своге (1:0) и остана на терена до 66-ата минута.
Георги Йомов бе гост в предаването “Шампионски игри” с водещ Йордан Георгиев. Той разкри интересни неща и смята, че съвсем скоро ще бъде част от първия състав на армейците, воден от Маркус Гиздол.
Сигурен съм, че си проучил новия треньор – Маркус Гиздол. Надяваш ли се в бъдеще той да поглежда и към втория отбор на армейците?
– Чак да съм го разучил толкова много… Това, което видях до момента – изглежда като добър човек. Иска да промени много неща, което е доста похвално. Това, което виждам в първия отбор, е позитивно – както настроението в състава, така и в треньорския щаб. Като цяло са доста позитивни хора. Мисля, че всички са доволни засега.
Легенди на ЦСКА, които са гостували тук преди вас, казваха, че следващият треньор трябва да бъде човек със сериозна визитка, който е печелил трофеи. На Маркус Гиздол точно това му липсва. Освен като помощник-треньор на Шалке, той не е печелил трофеи. От друга страна обаче, има опит и определен манталитет.
– Това, което знам, е, че има доста голям опит. Аз все още не съм провеждал тренировки с него. Това, което чувам от момчетата, е, че иска да практикува доста атакуващ и динамичен футбол. Казаха ми, че при него се тича много и че обича да използва фразата „динамика“. Динамика, динамика, динамика!
Но как да стане тази динамика. Спомням си първия двубой, който изиграх. Попитах: „Абе, този терен няма ли малко да го полеят?“ Лош, гаден, но поне като го напръскат малко с вода, топката върви. “Не, да не се развали теренът…” Чудиш се за кое по-напред да мислиш – за отиграването или за това как ще спреш топката. Трябва да си концентриран през всичките 90 минути и да предвидиш как ще дойде тя. После застават и казват: „Този нищо не играе.“ Ние тренираме на хубави терени. На базата няма от какво да се оплачем – тренираме на едни от най-добрите терени. Така трябва да изглеждат официалните игрища на всички отбори в България – като нашите тренировъчни. Изведнъж отиваш на някаква нива. Първият отбор тренира на уникален терен, а после отива да играе на стадиона на Локо Пловдив. Е, какво очакваш от това? Какъв футбол може да видиш?
Очакваш ли надбягване между ЦСКА и Левски през това първенство?
– Абсолютно. Това са двата отбора. Лудогорец ги изключвам от борбата. Не мисля, че и тази година ще могат да направят нещо. Всички са концентрирани върху тези два отбора и мисля, че там ще бъде битката.
Разклати ли достатъчно ЦСКА Левски след финала за Суперкупата?
– Това е финал, един мач. Той по никакъв начин не може да повлияе на първенството. Има много двубои, включително такива, които изглеждат лесни за двата отбора, но могат да бъдат загубени и да те оставят назад. Аз съм супер щастлив от резултата и от начина, по който завърши мачът, но не смятам, че трябва да се бърза с изводите, че ЦСКА е взел някакво предимство пред Левски. Най-малкото, този мач не беше за първенство. Няма нищо общо с шампионата, както са показвали и много други финали.
Има ли според теб някакво предимство ЦСКА пред шампиона на България Левски? Все пак идва и немски треньор, от когото се очаква да гради.
– Трябва да има предимство заради всичко, с което разполага – финанси, начин на подготовка, тренировки, база, стадион и всичко останало. Но дали наистина го има, е още рано да се каже.
По-добри футболисти ли има ЦСКА от тези на Левски?
– Като индивидуални качества мисля, че да.
Има ли нещо, което липсва на този етап в ЦСКА?
– Не, категорично. Смятам, че всичко вече е поставено и готово. Просто трябва постоянство, развитие и победи. Когато има победи, всичко върви и настроението е различно.
С назначаването на Гиздол смяташ ли, че ще изчезне напрежението, което имаше при Христо Янев?
– Не, в ЦСКА винаги има напрежение. Може да е имало нещо по-различно, например публиката се беше настроила срещу Янев, но в ЦСКА няма ден спокойствие. Винаги има напрежение. Футболистите трябва да свикнат с това и да се адаптират. Така ще вървят нагоре.
Като гледаш този отбор на ЦСКА, виждаш ли мястото си в първия състав след няколко месеца?
– Аз лично се виждам там, съдейки по състоянието, в което се намирам в момента. Не се притеснявам от конкуренцията. Никога не съм се притеснявал. Даже това ме стимулира повече. Смятам, че вече мога да играя наравно с останалите и да бъда напълно конкурентен. Въпросът е дали ще ми бъде даден шанс. Аз си правя моите стъпки – тренирам и играя мачовете, които трябва да изиграя.
След 4 години отсъствие какво те накара да не се откажеш?
– Любовта към футбола. Просто съм такъв – непримирим. Имам някаква задача, която не съм изпълнил и не мога просто да я оставя така. Може би през първите няколко месеца изобщо не мислех за завръщане. Мислех дали ще спечеля делото, но след време, когато разбрах, че нещата не вървят много добре, си казах: „Аз ще си тренирам, ще се поддържам, пък ще видим какво ще стане занапред.“
Имаше ли момент, в който този период ти се стори прекалено дълъг?
Имаше, но годините минаха много бързо. Даже и до ден днешен има хора, които не са толкова запознати с футбола, и ме питат дали наказанието ми е изтекло. В един момент сякаш всички бяхме забравили за това. Четирите години минаха супер бързо. И общо взето, когато си тръгнах, и сега, когато се върнах, не виждам някаква голяма промяна в българския футбол.
Как протекоха преговорите с ЦСКА? Повярваха ли ти, за да те върнат във втория отбор?
Да, повярваха ми. Най-вече един човек – Валентин Илиев. Той повярва най-много в мен и каза, че ще се радва да премина през всичко това с него като треньор. Тогава той водеше втория отбор и ми обеща, че ще ми помогне с всичко, с което може, за да се върна във форма – физически, психически, кондиционно и на терена. Ръководството на ЦСКА също ми даде шанс. При тях обаче по-скоро очакват да се докажа и треньорите да преценят дали съм готов.
Кое беше най-трудното през тези четири години?
– Може би най-трудното беше продължителният период и това да се съхраня. Но имаше доста хора, които ми помогнаха да премина през всичко това и ме подкрепяха. Може би допринесе и фактът, че българският футбол не надграждаше особено на моята позиция. Не се случваха кой знае какви неща, така че да си кажа, че съм изпуснал нещо. Хората постоянно ми казваха: „Връщай се, връщай се!“ Приемах го като допълнителна мотивация. Казваха ми, че след мен не е дошло крило с такива качества. Тези неща ме зареждаха и ми помагаха да продължа.
Думата „приключил“ ми стои в главата всеки ден и ми дава много стимул. Доста хора не са запознати с подготовката, която провеждам, нито с отношението на треньорите към мен – дали са доволни, или не. Всеки си говори каквото си иска. Много не знаят и какво точно е веществото, заради което ми беше наложено наказанието. Някои и до ден днешен си мислят, че става въпрос за наркотици и подобни неща, но това са хора, които просто си говорят.
Какво можеш да обещаеш на феновете на ЦСКА?
– Не ми е присъщо да давам обещания, защото това е малко клиширано. Феновете на ЦСКА знаят, че може и да не съм бил на най-високо ниво във всеки мач и да не съм показвал най-доброто от себе си, но може би голяма част от тях ме обичат, харесват и подкрепят заради хъса, с който играех.
Подхождах към всяка ситуация с непримиримост. Винаги съм се раздавал максимално. Дори когато съм имал слаб мач, си е личало, че съм бил на терена. Може би това им е направило впечатление и така съм оставил някаква малка следа.
Ще бъде ли изненада за теб, Георги Йомов, ако през зимата започнеш подготовка с първия отбор на ЦСКА?
– За мен няма да бъде изненада, защото това е целта ми и такъв е планът ми. Не смятам да се задържам дълго във втория отбор на ЦСКА, защото там нямам работа. Той е за млади футболисти, които трябва да се развиват и да вървят напред, но аз нямам работа там.