Гиздол и неговата „магическа пръчка“: иска бърз футбол, високо темпо и играчите да не лежат по земята!

ЗА РАЗЛИКАТА МЕЖДУ ГЕРМАНИЯ И ТУРЦИЯ

Научих страшно много. Да ръководиш отбор в Германия е предизвикателство – в Турция това е нещо съвсем различно. Тук понякога трябва да проявяваш търпимост към неща, които се случват под влияние на емоциите. А на следващия ден отново се прегръщате. Аз обичам и германската дисциплина, но в Турция е нужен различен критерий, когато някой прекрачи границата. При тактическите решения няма компромиси, но в отношенията помежду ни се изисква малко повече толерантност (усмихва се). Необходимостта да бъда по-отворен в това отношение ми помогна да се развия като треньор. За мен беше важно и да придобия увереност, че мога да предавам цялата информация на английски. Индивидуални разговори, пресконференции преди мач, отборни срещи – всичко това вече е стандартна част от моя репертоар.

ЗА СЪДИИТЕ

Тук искам да защитя съдиите. Защото, ако има една работа, която със сигурност не бих искал да върша в Турция, това е да бъда съдия. Това е най-трудната работа. Да си футболист е хубаво, да си треньор също, но да си рефер тук никак не е приятно. В момента федерацията и всички отговорни хора имат огромна задача. Защото трябва да защитаваме съдиите. А и ако един отбор е достатъчно добър и силен и си върши работата, трябва да може да спечели мача въпреки съдийските грешки. Особено ако погледнете нещата в рамките на цял сезон – тогава този отбор ще постигне целите си.

ЗА ОФЕРТАТА ОТ БЕШИКТАШ

Да, имаше разговори, това е вярно. Но не само с Бешикташ. Имаше разговори и с други клубове. Но не искам да гледаме назад и да обсъждаме защо нещо се е случило или защо не се е случило. За мен по-важен е бъдещият проект. Искам да започна проект, в който вярвам. От моя гледна точка нямам някакви прекалено големи очаквания. Необходимите неща, за да приема даден проект, са свързани със структурата на клуба. Както беше в Самсун – президент, който винаги ни подкрепя, спортен директор като Фуат Чапа. Тоест всички да работят в една и съща посока. Да се разбират помежду си и да си имат доверие. Структурата на състава трябва да бъде стабилна. Или да има добър състав, или да съществува възможност този състав да бъде развит добре. Клубът трябва да има цели. Разбира се, тренировъчната база трябва да позволява развитието на футболистите. И идеята не трябва да бъде само краткосрочна, само за 34 мача, а по-скоро дългосрочна – развитие и преследване на цели.

КАКВО ИСКА ДА ПРОМЕНИ

Ако имах магическа пръчка, бих искал да виждам повече от английския манталитет. На терена – повече отдаване на бързия футбол, играчите да не лежат по земята. Да се вдига темпото, да не се протестира, при всяко отсъждане да не се създава напрегната атмосфера. И бих използвал магическата си пръчка, за да има повече единство около идеята топката да остава повече време в игра и действително да се играе футбол.

ЗА ФЕНОВЕТЕ НА САМСУН

Тази признателност, тази любов – това е нещо изключително. Когато целият стадион скандира името на треньора, първоначално си мислиш, че си попаднал в някакъв филм. Признанието за усилената работа и уважението, което си даваме взаимно, носи наистина страхотно усещане. И нещо много важно – това страшно много ни помогна и в спортен план. Спечелихме много важни точки у дома. Когато 30 000 фанатични привърженици вдигат такава врява, звучи като 80 000 фенове в Германия. Когато спечелихме голямото черноморско дерби срещу Трабзон, стадионът едва не избухна (смее се). В началото всичко протичаше малко по-спокойно. В един момент това се промени и на практика вече не беше възможно да изминеш десет метра, без някой да те покани на чай – чиста емоция и форма на привързаност, която силно ме впечатли.