И Брага не премина през „синята лавина“!

Левски записа трето поредно равенство от началото на участието си в евротурнирите. То обаче си бе с цената на победа. Няма как да го оценим по друг начин. По всички обективни критерии „сините“ отстъпват на Брага и щом не са загубили от такъв съперник, няма как да не бъдат похвалени. Левскарите показаха пред препълнените за пореден път до последното място трибуни това, което милионите им привърженици най-много очакват – пълно раздаване от първата до последната минута и воюване за всяка педя терен. Срещу такъв съперник това е най-доброто оръжие. И момчетата на Хулио Веласкес го използваха през всичките 100 минути, които се игра този мач. Когато толкова много време не позволиш на отбор с многократно по-висок бюджет, който купува футболисти от Барселона, да ти вкара, а и да ти създаде само 2-3 невзрачни положения за целия мач – няма как да не заслужиш овациите на „синия океан“ по трибуните. И момчета в синьо си ги получиха, при това напълно заслужено. Вуцов пак бе непробиваем, Майкон се хвърляше за всяка топка, сякаш цял живот е бил на „Герена“ и е отраснал там, Сангаре не спря да тича и да тормози противниковата отбрана до последно. Цялата защита действаше дисциплинирано, концентрирано и не даде почти никакви пространства на превъзхождащите и в скоростно отношение играчи на Брага.

Да, ако някой е очаквал да гледа зрелище с много голове и положения, със сигурност е останал разочарован. Но мачовете в Европа не се играят, те се печелят. Ако печеленето е невъзможно, хубаво е да не се загубят. А Левски успя за трети пореден път в Европа от началото на сезона да не падне от противници, които отвсякъде погледнато са по-добри от него. Разбира се и в трите случая трябва да отчетем приноса и на 12-я играч – публиката. Тя също даде всичко от себе си и помогна с каквото може и този път, както го е правила винаги, да поизравни везните в тази иначе неравна битка. И отново успя! Така и Брага не премина през синята лавина.

Със сигурност няма нещо в България, което да се радва на по-голяма любов от Левски. Вече 111 години…

Така че от този мач, това 0:0 беше максимумът. Тези момчета трудно биха могли да дадат повече и да покажат повече. Е, разбира се, че имаше една-две ситуации, при които можеше и да отбележат, но пък толкова голям късмет клубът рядко е имал в Европа. А и на фона на показаното на терена, равенството беше справедливо. И е добре, че Левски си го заслужи срещу отбор, който и от космоса се вижда, че е по-силен. Вземете само един Жоао Моутиньо, който игра цял мач в центъра на терена за Брага. Играч със 146 мача и 7 гола за националния отбор на Португалия, 175 мача във Висшата лига за Уулвърхемптън и с над 250 участия за грандовете в страната си Порто и Спортинг. А и само той да беше…

На реванша в Брага със сигурност ще е още по-трудно, отколкото беше в изминалите три мача в Европа досега. И е много вероятно Левски да загуби. Но пък отборът започна да свиква да се надскача и да играе отвъд предела на възможностите си. Само така може да се надява на нещо на стадиона между скалите в Брага. А дотогава нищо не му пречи да си помечтае още малко. И да се стяга за следващите битки, защото на европейските вечери още не им се вижда краят през този сезон./ „Мач Телеграф“