Издирва се: Исак Соле

ЦСКА направи голяма зимна селекция с цели 7 зимни попълнения, от които се очакваше да повишат качеството и конкуренцията в състава. Алехандро Пиедраита, Лео Перейра, Макс Ебонг и Факундо Родригес трябваше тепърва да се показват пред родната футболна общественост, докато Димитър Евтимов, Андрей Йорданов и Исак Соле бяха добре познати на феновете. За двамата българи изглеждаше ясно, че ще са алтернативи или по-точно казано – резерви на Фьодор Лапухов и Анжело Мартино. До голяма степен тяхното привличане не се осланяше само на спортно-технически качества, но и на увеличаване на българското и армейско присъствие в отбора. В годините Евтимов е доказал, че е лидер в съблекалнята, което бе от съществена важност за Христо Янев, успял да подобри значително климата след назначението си в края на септември. Затова и участието му в само един мач от началото на пролетта не би могло да характеризира трансфера му от Ботев Враца като провал, тъй като най-вероятно всеотдайният вратар изпълнява голяма част от задачите, заради които беше привлечен. Андрей Йорданов по-скоро разочарова треньора си, но така или иначе очакванията към него не са били особено високи. Не така обаче стоят нещата с Исак Соле. 24-годишният полузащитник до момента безспорно е най-голямото разочарование в зимната селекция на ЦСКА.

Националът на ЦАР пристигна в Борисовата градина с визитката на един от най-добрите халфове в първенството, като сериозен интерес към правата му проявяваше тогавашният лидер и настоящ шампион Левски. Считаше се за сериозен трансферен удар, че армейците успяха да преборят конкуренцията и да си осигурят подписа на звездата на Славия. Съвсем пресни бяха спомените от головете и много силните представяния на Соле при победата на белите с 2:0 над Левски и равенството 1:1 с Лудогорец в Разград в началото на декември. Макар дълго време да се бе възстановял след операция на скъсана кръстна връзка на лявото коляно и да се бе върнал на терена едва през ноември, Исак показа, че още може да играе на предишното ниво, което го направи твърд титуляр в турската Сюперлиг. Припомняме, че с добрите си изяви за Славия халфът предизвика интереса на Станимир Стоилов, който го привлече в Гьозтепе през лятото на 2024 г. Младият полузащитник бързо се утвърди в състава и дори си заслужи място в селекционния списък на Саутхемптън (б.а. – английският клуб и Гьозтепе имат общ собственик). В 11 мача в турския елит той отбеляза два гола и се отчете с две асистенции, но тогава дойде тежката контузия срещу Бешикташ, която дръпна ръчната спирачка на кариерата му.

Вихреното завръщане с бялата фланелка и трансферът в ЦСКА изглеждаха като солиден рестарт. С Бруно Жордао и Джеймс Eтo’o червената халфова линия още през есента претендираше, че е най-качествената в българското първенство, а с пристигането на Соле и Ебонг очакванията се вдигаха още повече. Националът на ЦАР получаваше приоритетно време през зимната подготовка и макар все още да нямаше изградени взаимовръзки с новите си съотборници, играеше със завидно самочувствие. Той изненадващо остана резерва в първия пролетен мач срещу Арда (3:1), но след това бе титуляр в ключовия четвъртфинал за купата срещу ЦСКА 1948 (2:0). ЦСКА изигра впечатляващо първо полувреме с много динамика и креативност в действията, дирижирани от нестандартните Eтo’o и Соле. Първият гол на армейците дойде след рядко срещано по родните терени взаимодействие – Соле опъна дълъг пас към единия фланг, след това скъси дистанцията и се предложи, за да получи пак и да прати топката с ново съвършено подаване по другото крило, откъдето се създаде и попадението. С други думи, играта на ЦСКА излъчваше наслада, а доскорошният ас на Славия даде заявка, че е пристигнал в Борисовата градина, за да отведе кариерата си на следващото ниво.

Три месеца по-късно обаче от онзи Соле няма и следа. Датата 10 февруари остана последната, на която халфът донесе добавена стойност в представянето на ЦСКА, а все по-често се случва дори да не се появява в игра. Тай остана неизползвана резерва във всеки от трите мача с Лудогорец в последните две седмици, които завършиха позитивно с две победи и отстраняване на орлите за купата. В същото време бе титуляр в „резервния“ състав за вечното дерби, но бе заменен още на почивката при загубата с 1:3, след като имаше пряка вина за втория гол на сините. Само тези 4 двубоя са достатъчни, за да опишат силно периферната настояща роля на Соле в състава на Христо Янев.

Със сигурност и треньорската работа има роля в представянето на Соле, за когото публиката добре знае на какво е способен. Вече няколко месеца обаче лекотата, с която халфът обикновено играе, е заменена от пренебрежение и липса на всякакво отговорност. И дори и за вътрешния микроклимат да е позитивно, че Соле е винаги усмихнат и щастлив в съблекалнята и край тъчлинията, е силно притеснителна липсата на амбиция у халфа да се докаже и наложи сред титулярите. Поне това излъчват появите му на терена. Ясно е, че в Славия халфът беше със съвсем различен статут, позволяващ му огромна фриволност, но след като е успял да се култивира, за да блести в турския елит, би могъл да намери нужното лице и за да донесе класа на ЦСКА.

Точно както през февруари, сега за армейците отново предстоят два поредни двубоя срещу ЦСКА 1948. Тогава Соле „изчезна“ именно между сблъсъка за купата на „Васил Левски“ и този за първенство в Бистрица. Утре червените се завръщат на стадион „Витоша“ и се надяват да намерят изгубения халф, който само преди няколко месеца уплътняваше цялото пространство между собственото и противниковото наказателно поле и наказваше безпощадно Левски и Лудогорец.

Мартин Костадинов/ „Тема спорт“