
През миналото лято ЦСКА започна иновациите на тренировъчната база в Панчарево с поставянето на модерна и красива ограда. Входът на комплекса вече дава да се разбере, че целта вътре е да се произвежда футбол от най-високо качество. Последните месеци обаче ни карат да се запитаме какво всъщност крие тази ограда и дали терените служат за комбинации и упражнения с топка, или са арена за мъчения?! Защото вече трудно се намира обяснение за безкрайните контузии в ЦСКА, получени по време на тренировка. Поредната е на Джейсън Локило, който ще отсъства от терена до края на сезона. Не че белгиецът е незаменима звезда, тъкмо напротив, той е сред най-големите трансферни разочарования в последните години. Но вече е сигурно, че и във финалните двубои от кампанията, както и във всички останали досега, Александър Томаш няма да може да разчита на пълната си група от футболисти. И със сигурност той носи своята сериозна вина за това.
Ясно е, че понякога се случват инциденти и нелепи съприкосновения – например счупеният показалец на Лапоухов, който бе застъпен от съотборник. Но когато дори и тези случаи са извън нормата, а да не говорим за дузината други мускулни травми от есента насам, става въпрос за определено хроничен проблем. Който в ЦСКА така и не успяват да разрешат. Почти всяка седмица, ден или два преди следващия двубой, на официалния сайт на армейците се появява изречението „футболистът X е с проблеми Y и ще пропусне предстоящата среща“. Без въпросният X да е пострадал по време на предишния мач. Но нещо се е случило в тренировъчната седмица. И то не веднъж или два пъти, а около двайсетина от идването на Александър Томаш насам.
Дори само от началото на годината травмите в Панчарево са близо дузина. От една страна, са нещастните инциденти – счупеният пръст на Лапоухов, фрактурата в лакътя на Бусато, разбитият нос на Чорбаджийски, но от друга, са редица травми, предизвикани без съприкосновение. Като се започне с разтежението в прасеца на Купър, което го извади от цялата зимна подготовка. Тогава пък виновен беше уж заледеният терен в Панчарево. Но времето се стопли, а пандемията от контузии на тренировките на Томаш не изчезна. Само Бютучи два пъти получи проблеми от началото на пролетта! Повторение направи и Лиъм Купър, който възпали сухожилие преди мача с Крумовград, и още не се е завърнал на терена. Поражения от тренировъчния процес имаше и за Кареасо и Исека, които се хващаха за коляното и пропускаха мачове в последните седмици. Не трябва да се пропуска и Матиас Фаетон, който попадна в групата, но не игра в ключовия полуфинал-реванш с Черно море за купата, тъй като изпита болка в адуктора на последната тренировка преди двубоя.
И това е само кратко резюме на контузиите от началото на годината, получени по време на тренировка, заради които футболисти са пропуснали мачове. Без да са включени леки травми или пък редица проблеми от есента. А още тогава Александър Томаш можеше да разреши част от тези проблеми, назначавайки опитен кондиционен специалист в щаба си. Вместо това 46-годишният старши треньор има самочувствието, че сам може да ръководи този процес. И резултатите са видими – куп слаби втори полувремена и лавина от контузии, получени по време на тренировка. Използва се чужда, но очевидно непригодна методика за физическа подготовка, а ролята на кондиционен треньор играе младият Илиян Митрев, който кара първия си сезон в мъжкия футбол. И накрая потърпевш е самият Томаш, но явно ще разбере това твърде късно…/ „Тема спорт“