ЛатиноБерое показа най-лошата си версия
Берое приключи на фаталното 13-о място след есенния дял от сезона. Ако е там и през май това ще означава участие на бараж за място в елита през следващия сезон срещу завършилия на второ място във Втора лига. Настоящият сезон е третият, в ерата на Ернан Банато, характерна с мощното присъствие на латиноамериканци, предимно аржентинци. Затова сред фенските среди започнаха да наричат този тим ЛатиноБерое.
Като класиране, игра и резултати смело може да се каже, че през отминалата есен видяхме най-лошата му версия. В предишните два сезона тимът веднъж завърши в последната група от 8 тима, а веднъж в междинната четворка. Дори и в първия случай обаче бе далеч от изпадането. Сега е най-близо до Втора лига и това ни дава основание да твърдим, че сме свидетели на най-лошата му версия. Причините разбира се са много. Сред най-сериозните от тях би трябвало да отчетем липсата на адекватен заместник на Леандро Годой, който бе продаден на ЦСКА през лятото, малко след началото на сезона. В момента в тима няма нападател с неговата класа, нито с тази на другата предишна звезда на тима в атака – Себастиян Вия. Другата причина за слабото представяне, която бе налице почти през цялата есен е липсата на достатъчно добър треньор. Алехандро Сагерас не се оказа такъв и бе недолюбван от феновете, колкото и малко да бяха те на стадиона през есента. В края на сезона бе върнат треньорът, който бе най-обичан от тях, откакто започна ерата „Банато“ – Хосу Урибе. Испанецът води тима само в последните 4 кръга от есента, но и той не можа толкова бързо да преобрази тимът и взе само една точка в този период. Така през пролетта Урибе ще трябва през пролетта да влезе в ролята на Ел Салвадор, което на най-използвания език в съблекалнята – испанския означава Спасител и да успее да спаси тима от изпадане.
Ако трябва да влезем в повече конкретика, ще споменем, че Берое завърши есента с 10 поредни шампионати мача без победа. Последният успех бе измъченото 1:0 над Добруджа в края на Септември с гол от дузпа на Салидо. За успеха помогнаха и двата червени картона, които получиха „жълто-зелените“ в онзи двубой. Тимът не успя да се противопостави успешно на нито един от лидерите. В последния мач за годината загуби тежко у дома от Лудогорец с 0:4, макар да имаше една-две ситуации през първото полувреме при 0:0. Падна тежко и на гости на ЦСКА с 1:5. Най-близо до сензация пак беше срещу гранда, срещу който играе най-успешно – Левски. Да, „сините“ победиха с 3:1 на „Герена“ и засипаха вратата на Артур Мота с канонада от удари. Но въпреки това, останали с 10 души след изгонването на Тижан Сона, беройци изравниха, а изпуснаха много чисто положение, с което можеха да поведат с 2:1. Безславно загубиха Битката за Тракия у дома, след като водеха с 1:0 срещу Ботев Пд. „Канарчетата“ пък останаха с 10 човека в 55 минута, когато бе изгонен Емил Мартинов, но въпреки това направиха пълен обрат и победиха с 2:1.
И така всичко важно предстои напролет. Може би е редно да кажем, че този отбор заслужава повече подкрепа от публиката на Берое. Да, българските футболисти в отбора са малко и вероятно на част от привържениците това не им харесва. Но пък не сме видели от тези, които са в отбора, да играят за него с повече хъс от латиносите. И чужденците играят според възможностите си и се раздават. С тази политика на тяхното налагане Берое две години си осигури сравнително спокойно оставането в групата, което в общи линии е таванът, който може да се достигне, и други варианти за спасение и друга политика засега не изглеждат възможни. Затова, ако фенската общност на Берое даде пълната си подкрепа, а клуб и привърженици са обединени напролет, мисията „спасение“ може да се изпълни и този път./ „Мач Телеграф“