Летвата за Тео Иванов е (не)посилно високо

Вярвам, че ще ме надмине в ЦСКА и ще постигне по-голяма кариера от моята! Това заяви пред „Тема Спорт“ бившият капитан на армейците Валентин Илиев миналия петък, часове преди синът му да представен като първото лятно попълнение на най-успешния български клуб. В следващите дни Теодор Иванов започна подготовка с тима в Словения, а в сряда направи запомнящ се дебют с гол във вратата на северномакедонския шампион Шкендия Тетово. „Мога да надмина дядо и татко в ЦСКА“ показа самочувствие младежкият национал с препратка към думите на баща си.

21-годишният бранител, който е „одрал кожата“ на Илиев, играе и на неговата позиция, а за да продължат сравненията взе и емблематичния му номер 14 в Борисовата градина. И докато в последните години почти всички млади български футболисти започват с „хендикап“ в ЦСКА заради огромната жажда за собствени кадри в първия отбор, то при Иванов ситуацията ще е доста по-различна. И това се вижда още с първите му попадания в заглавията.

Неминуеми са постоянните паралели с баща му, но е добре известно, че Валентин Илиев не е първият представител на семейството в ЦСКА. Това е дядото на Теодор – Илия Вълов, който напусна този свят през миналото лято на 62-годишна възраст. И думите, че може да надмине постиженията им към този момент са просто детско изхвърляне, а не реална възможност. Защото и Вълов, и Илиев участват в по два шампионски сезона на ЦСКА, а освен това остават в историята с паметни представяния за славни европейски победи. Критерии, които отговарят на немалко червени футболисти през миналия век, но в настоящата ситуация изглеждат сюреалистични.

Вратарят Илия Вълов прекарва два сезона под рамката на ЦСКА в периода 1988-1990 г. след 180 мача за родния му Ботев Враца. За сравнително краткия си престой изиграва цели 74 двубоя с армейската фланелка. Винаги ще бъде помнен с героичните намеси в четвъртфинала-реванш за КНК срещу Рода през 1989 т., спечелен след изпълнение на дузпи в Нидерландия. Освен достигането до паметните полуфинали с Барселона, в които отразява дузпа и на Гари Линекер, стражът се окичва и с по два златни медала от първенството и турнира за Купата на съветската армия и по един от Купата на НРБ и Суперкупата на България.

14 години, след като напуска „Армията“, на сцената се появява неговият син Валентин Илиев, който по примера на баща си е известен с презимето, а не с фамилията си. Също юноша на Ботев Враца, но играещ като централен защитник, той рано в кариерата си преминава в украинския Металург Запорожие. Затова и при трансфера му в ЦСКА през есента на 2004 г. е сравнително непознат за широката общественост и известен основно заради своя баща Вълов. Успява обаче веднага да се наложи в състава на Ферарио Спасов, а след това и на Миодраг Йешич, като освен с отлични спортно-технически качества и висок футболен интелект, привлича вниманието с лидерските си качества. Печели шампионската титла още в първия си сезон в ЦСКА, като е избран за най-добър защитник в първенството. През април 2006 г. Пламен Марков го прави първи капитан и с лентата на ръката вдига купата на България за сезон 2005/06, както и суперкупата няколко месеца по-късно. Не успява да стори същото с шампионската титла през сезон 2007/08, защото е продаден на руския Терек през зимата, но има ключов принос за силното представяне през есенния полусезон. Включително победен гол в 90-ата минута срещу Вихрен Сандански в последния мач, преди да замине. Завръща се в ЦСКА през 2013-а и до 2015-а отново носи капитанската лента.

Илиев, също като баща си, ще бъде най-силно помнен не с двете си шампионски титли, а с паметното представяне и красивото попадение за успеха с 1:0 на „Анфилд“ над действащия европейски шампион Ливърпул преди точно две десетилетия – на 23 август 2005 г.

Тогава Теодор Иванов тъкмо е прохождал, а сега от него се очаква да постигне поне част от триумфите на своите дядо и баща с червената фланелка. За разлика от тях, той е продукт на школата на ЦСКА, където прекарва 7 години преди през 2020-а, подобно на доста други родни таланти, да премине в юношеската система на Италия и по-специално във Верона. Любопитно е, че Теодор Иванов продължи да носи червената фланелка, дори когато баща му водеше за първи път ЦСКА 1948 и бе остро критикуван от армейската общност.

Италия не успява да изпълни амбициите на Иванов за мъжки футбол и след период в Тернана той става част от тима, домакинства в Бистрица, където първоначално заиграва за дубъла във Втора лига, а треньор за определено време му е… Валентин Илиев. Бе качен в първия отбор през миналата пролет и за сезон и половина записа 49 мача във всички турнири, включително и 4 участия в квалификациите на Лигата на конференциите. Те бяха достатъчни, за да предизвикат интереса на Душан Керкез, който го добавя в трансферния си списък още в Ботев Пд. По щастливо за Иванов стечение на обстоятелствата обаче през това лято босненецът пое ЦСКА и го привлече не на „Колежа“, а в родния му клуб.

Така семейството на Теодор се превърна във второто в историята с трето поколение представител в Борисовата градина. Но докато наследникът на Иван Зафиров-Копата и Адарберт Зафиров – Ивайло, има едва 20 официални минути с червената фланелка, внукът на Илия Вълов и син на Вальо Илиев има амбиции за много по-трайно присъствие в ЦСКА. И ако съдим по характера на дядо му и баща му, има възможността да го направи. Стартът бе летящ – с гол още в неофициалния му дебют срещу шампиона на Северна Македония Шкендия Тетово. Но и Душан Керкез побърза да го приземи, защото трудното тепърва предстои. И ако иска да постигне и част от успехите на Илия Вълов и Валентин Илиев ще трябва да покаже много повече от настоящия средностатистически български футболист. Пък било то и младежки национал. Дотогава ще гледа летвата, вдигната от тях, от земята.

Мартин Костадинов/ „Тема спорт“