Левски си има свой суперкомпютър – Сержиньо!
Левски победи Кайрат Алмати с 1:0 в мач от третия квалификационен кръг на Шампионската лига. Ако някой политолог бе гледал мача, без да знае кои отбори са на терена, то неизменно щеше да каже, че един срещу друг се изправят западноевропейска тим и такъв от комунистическа държава. Защитата на Кайрат бе сглобена от войници с изключителна дисциплина и готови да тичат точно толкова, колкото е нужно, за да се постигне крайната цел. Трябва да признаем, че тимът на Рафаел Уразбахтин бе близо до това, но сякаш публиката, която е традиционният 12-и играч на Левски, успя да се разпише и да даде аванс на Левски преди реванша.
Сержиньо се оказа блестящата перла в селекцията, а трансферната сума от 1 000 000 евро за него изглежда като купуване на безценица. От началото на европохода различни суперкомпютри изчисляват вероятността на Левски да постигне какво ли не. Истината е такава, че суперкомпютърът се казва Сержиньо, а с пристигането си в Левски той завърши и последния си ъпдейт. До момента той има 3 гола и 3 асистенции за „сините“, което почти се равнява на върховите му постижения в изминалите сезони.
В Санта Клара успява да се разпише 4 пъти и да асистира 3 пъти за 32 мача през изминалата кампания, а до абсолютно същите цифри достига и в сезон 2022/23 с екипа на Оливейрензе. Португалецът сякаш има освен отличен футболен интелект и допълнителен бял дроб, който му помага да играе и в двете фази и да покрива огромен периметър през целия двубой.
„Сините“ постигнаха нещо, което изглеждаше напълно невъзможно в най-елитния евротурнир, а именно да достигнат до пълна доминация във всяко едно отношение срещу съперника си. Левски постигна важен и заслужен успех, който бе плод на усърдната работа и търпението, което проявиха играчите на терена.
Въпреки голямата офанзива, Кайрат затрудни максимално „сините“, а от своя страна Веласкес на няколко пъти привика играчите, за да им даде допълнителни указания, листчета и смени в тактическо естество. Планът на Кайрат бе да достигне до 0:0 и впоследствие да остави развръзката на 40-градусовата жега в Казахстан. Но наистина ли смятат, че могат да плашат бразилци и араби със слънце и жега?
Левски много бързо разбра защо Омония си изкара 3 червени картона в двете срещи с Кайрат. Казахстанците играха на ръба на нарушението, което нажежи обстановката, а
ако играчите на Веласкес се бяха поддали на грубата игра и бяха отговорили със същото, нямаше да е изненада „сините“ да завършат с човек по-малко. Двубоят нямаше нищо общо с този с Университатя Крайова, в който има надиграване, атаки към двете врати, отворен футбол, интересен за зрителя. Кайрат затвърди, че е отбор, срещу който не искаш да играеш.
Уразбахтин заложи на система 5-4-1 в защита, която Левски успява да разбие в последните срещи, когато среща съперник, играещ в тази формация. Друг допълнителен детайл, на който бяха наблегнали от Казахстан, бе близостта между линията на защитата и халфовете. Това до известна степен затрудни хората, които търсят топката там – Бала, Сержиньо, Сула, Сентейес. Винаги имаше човек на гърба им, който максимално бързо да ги срещне. Ако ситуацията се случваше в среден блок, това можеше да доведе до дълги топки, които да прехвърлят защитниците, но Кайрат бяха помислили и за това. Нисък блок, петима в линия и напълно затваряне на пространствата затрудни Левски, който трудно намираше решение за развитие на атаките си. Това е и причината, поради която толкова много пъти се видяха подавания между Кристиан Димитров, Търдин, Мубарик. Целта е да се обърне фронтът на атаката, с което да наложи преместване на целия отбор на Кайрат, а с това някой да изостане и Левски да се възползва. Наложи се и Веласкес да използва друг модел във фаза атака. При линия от 5 защитника, за създаване на пространство бе нужно двама от тримата централни бранители да напуснат позициите си, за да може Левски да атакува, а това трудно се случваше, въпреки умелите манипулации на домакините.
Центриранията изглеждаха като единствения начин, по който Левски да достигне до наказателното поле на противника, но високите играчи в защитата на гостите и малкото присъствие на играчи на „сините“ именно там направи и този метод безуспешен.
Веласкес направи отличен ход със смените. Първо пусна Сула на мястото на Серафимов, тъй като съперникът не атакуваше, а Левски имаше нужда от допълнителен човек в противниковата половина. Впоследствие заложи и на Асен Митков, който с изрусения си вид изглежда като нов футболист в редиците на „сините“. Публиката има смесени впечатления и нагласи спрямо него, а често се случваше да бъде критикуван, каквото и да направи. Капитанът на младежкия национален отбор направи силно включване и опроверга критиците. Класата на Бурас и Сержиньо явно е заразна, а това се е отразило и на Митков, който започва да прилича на халф тип Филип Кръстев, който да бъде изключително полезен в сгъстения цикъл от мачове и може да очакваме по-чести негови изяви на терена.
Фактът, че Левски тотално надигра участник в основната фаза на Шампионската лига абсолютно показва какво е нивото на Левски и доказва здравата работа на Веласкес, щаба му и всеки един в съблекалнята. В крайна сметка трудът се възнаграждава, а това ще радва и хилядите, които живеят със синята идея.
Антонио Захариев/ „Мач Телеграф“