Левски винаги тръгва с аванс срещу босненци, но веднъж го изпуска
Левски за пети път в историята си излиза срещу босненци в евротурнирите. В досегашните 4 сблъсъка винаги взимаше аванс след първия мач. Макар и различен. Веднъж „сините“ дръпнаха с един гол, веднъж – с два, а по един път – с 4, а дори и с 5 попадения.
В 3 от тези четири случая авансът се оказа достатъчен за краен успех. „Сините“ обаче се издъниха последния път, когато се изправиха срещу отбор от Босна и Херцеговина. Това се случи през 2012 година. Тогава „сините“, водени от Илиан Илиев, победиха Сараево във втори квалификационен кръг на Лига Европа с 1:0 на „Герена“, но след това стана страшно. Босненците се нахъсаха като за война заради плакатите, които бяха издигнати в сектор Б и стана страшно. Родният гранд направо бе пометен и загубата с 1:3 бе най-малкото, с което се отърва.
Специално в ШЛ трябва да се отбележи, че на „сините“ веднъж им се наложи да почват срещу босненци. Това бе през 2001 година, когато с лекота преодоляха друг гранд от столицата на балканската държава – Железничар. Жельо бе разкъсан в София с 4:0, а след това Люпко Петрович и компания си тръгнаха 0:0 от протоколния реванш. През 2004-а „сините“ се справиха най-лесно – с общо 8:0 срещу Модрича. Първата победа бе с 5:0 на „Герена“. Това бе европейският дебют като треньор на Станимир Стоилов.
От далечната 1987-а пък е първият сблъсък на Левски с босненци. Става дума за тима на Вележ Мостар, който е бе съперник на „сините“ в несъществуващия вече турнир за КНК. Трябва обаче да се отчете, че тогава Босна и Херцеговина не съществува като отделна държава, а е част от Югославия. Левски продължи напред след успех с 2:0 у дома и загуба с 3:4 в реванша, макар да води с 3:1 малко преди края. Този мач също ще се запомни с кошмарната обстановка. За нея разказваше лично президентът на „сините“ Наско Сираков.
„Вележ Мостар, създаде се голямо напрежение още преди мача. Те бяха отличен отбор с отлични футболисти. Имаха 2-3 национали. Те дойдоха с голяма кошница в България. Изиграхме много силен мач, не им позволихме да си помислят за каквото и да е. Головете дойдоха късно, но и навреме. Имахме много сериозна битка и закачка. Аз вече бях централен нападател. Много лакти, юмруци, едва ли не бой, приказки, даже и на историческа основа, което предположи и посрещането в Мостар. Там 24 часа под прозорците на хотела имаше оркестър, който не спря да свири, на тренировката изпочупиха автобуса техни фенове, трудно бе да се приберем. Обстановката бе много напрегната. На другия ден мачът започна тежко за нас. Бяха ни заградили много сериозно. Имах чувството, че всяко докосване до техен футболист се свири. Но малко преди края на полувремето с Искренов направихме една комбинация и той отбеляза. И след това отсъдиха дузпа за тях. Изравниха. Второто полувреме знаехме, че сме напред. За мой късмет имах щастието в рамките на 2-3 минути да ги закова с 2 попадения и стана 3:1 за нас. След втория гол ме удариха 2-3 камъка от трибуните и им казах на моя отбор повече голове да не вкарваме, че едва ли ще си тръгнем живи. И типично по български допуснахме 3 гола в нашата врата в последните минути. Това даде възможност на хората, които не обичат Левски, да злорадстват“, спомня си голмайстор №1 на шампионите за всички времена.
Остава да видим ще спазят ли традицията „сините“ и да се върнат с аванс за реванша в София./ „Мач Телеграф“