Левски загуби епизод 1 от петзвездния романс, войната продължава!
Левски започна с фалстарт 2026 година и загуби от Лудогорец Битката за Суперкупата. Сам по себе си този факт не е приятен за никого, който обича отбора. Феновете се бяха настроили за трофей и някои от тях тежко понесоха, че беше изпусната добра възможност след 4 години пауза отново да бъде взета някаква купа. От друга страна обаче, ако ги попитате от трите отличия кое е това, което, ако не бъде взето, най-лесно ще се преглътне, отговорът щеше да бъде точно Суперкупата. Тя можеше да донесе малко престиж и самочувствие. Не стана, но не е фатално. Още повече, че Лудогорец през миналия сезон направи дубъл и сякаш беше по-нормално и справедливо тази купа също да отиде в Разград. Винаги е ставало така в историята – има ли дубъл, след това се стига и до требъл. Неслучайно през годините се е повдигал
въпросът дали въобще трябва да има мач за Суперкупата, когато един и отбор е взел и титлата, и Купата…
В крайна сметка Левски загуби, но пък поражението може да бъде от полза, ако се направят точните изводи след него. Най-важният, както след почти всяка загуба, е тя да не доведе до психологически срив в отбора. А този срив да спомогне за още загуби. След мача собственикът Наско Сираков беше убеден, че това няма да стане, остава и да се окаже прав.
Другото, което тази загуба навярно е направила с доста хора, е да им отнеме и последните илюзии, че Левски лесно ще стане шампион. Лудогорец показа, че продължава да бъде много силен и хич няма намерение да приключва с хегемонията. „Орлите“ са свикнали много отдавна да играят и да взимат такива мачове – пред многобройна публика, която е срещу тях. И това не може да ги уплаши. Мачът беше привидно равностоен. Но още преди почивката се виждаше с какво спокойствие и самочувствие си разиграваха топката играчите на Хьогмо. Сякаш си бяха уверени, че шансът им ще дойде, а те ще го използват. Скамейката на Левски е по-дълга, отколкото беше в предишните години. Но все още не е толкова дълга, колкото тази на Лудогорец. Играчи като Фабио Лима, Рилдо и Асен Митков са твърди резерви и в никакъв случай не са равностойни като класа на хората, които излизат като титуляри на техните постове. В този ред на мисли, Mapселино Кареасо започва да изглежда като все по-необходим на Левски. Като количество на първо четене „сините“ имат много халфове. На Охене обаче договорът изтича през лятото. Костадинов е на солидна футболна възраст и трудно би играл два мача на седмица. Той определено беше от тези, които бяха под очакванията срещу Лудогорец. Така беше и в дербито с ЦСКА през есента, в което си изпусна нервите и можеше да бъде изгонен. За Суперкупата отново бе изнервен, а имаше и брак в действията му. Така че още един креативен играч в средата на терена като Кареасо би могъл да помогне на Левски.
В защита нещата изглеждат избистрени и Веласкес трудно може да сгреши състава. В атака обаче ще трябва да намери точните хора. Да реши могат ли Хуан Пареа и Мустафа Сангape да играят заедно, както завършиха мача с Лудогорец преди два дни. Също така дали Радослав Кирилов може да продължи да играе отдясно. И колко е полезен там, след като през по-голямата част от есента беше отляво. Каква ще бъде ролята на Око-Флекс — на фланга или като втори нападател. Всичко това са въпроси, които Веласкес трябва да реши скоро. А този мач би трябвало да му е показал много неща и да му помогне да вземе точните решения за много важни битки, които предстоят.
Първата среща от петзвездния романс между Левски и Лудогорец завърши с поражение за „сините“. Войната обаче продължава.
Здравко Гюров/ „Мач Телеграф“