7 жалона за титлата на Левски
Не остана – тази вечер на „Георги Аспарухов“ Левски ще вдигне шампионската купа и ще отприщи бент от емоции сред феновете. Сините стигнаха до титла номер 27 по безапелационен начин, осигуриха я цели 4 кръга преди края. Завоюваха я с несломима воля и вяра, скептиците бяха прекалено много, но те не допуснаха съмнението в собствените сили да се вмъкне в съблекалнята. Всеки в клуба изигра отлично своята роля и сега вече и „27 е добро число“. Решихме да се върнем обаче на „7 е добро число“ и да отчетем седем фактора, с които Левски превъзхождаше останалите, въпреки че не разполага с най-големия бюджет, нито има най-класните играчи в състава.
ТРЕНЬОРСКИЯТ ЩАБ
От миналата до тази пролет старшията Хулио Веласкес и екипът му Фернандо Гаспар Лаборие (помощник-треньор), Хосе Антонио Морга Сото (помощник-треньор), Дарко Тасевски (помощник-треньор), Божидар Митрев (треньор на вратарите), Денислав Драшков (кондиционен треньор) и Марина Ореа (нутриционист, присъедини се към щаба през този сезон) имаха моменти, когато изглеждаха като загубени в превода. Но истината е, че оттогава досега свършиха огромно количество работа. И изградиха боеспособен тим. Веласкес, Лаборие и Морга Сото имат огромен опит в реномирани клубове, който успяха да пренесат и тук. Не е случайно, че легендата на Бразилия Роберто Карлос нарече Лаборие „свой учител“. Да, имаше епизоди, в които испанските конквистадори сякаш оставаха неразбрани от синята общност, изглеждаха твърде отдалечени от нея. Но имаше и връзка с миналото, осигурила приемственост, в лицето на Божидар Митрев и Дарко Тасевски. Преди 17 години те завоюваха титлата като играчи, сега го направиха и като наставници. Да, с редица гениални ходове и ротации, Хулио Веласкес обра лаврите. Но и останалите имат своя дял от успеха.
СЕЛЕКЦИЯТА
Левски нямаше нито най-голямата, нито най-скъпата селекция (б.а. – бройката на попълненията на ЦСКА е далеч по-голяма, а Лудогорец брои само за разочаровалия Филип Калоч 2.8 милиона евро), но имаше най-точната. Този отбор на сините е сглобяван точно 2 години. През лятото на 2024-та на „Герена“ пристигнаха Майкон, Алдаир, Мустафа Сангаре и Кристиан Макун, а по-рано в състава бяха Кристиан Димитров и Евертон Бала, които имат значителен принос за златните медали. Миналата пролет към тях бяха добавени още важни фигури – Георги Костадинов, Светослав Вуцов, Гашпер Търдин и Оливер Камдем. А през лятото акостираха Радослав Кирилов, Мазир Сула, Акрам Бурас, Рилдо и Никола Срафимов. Най-новите попълнения пък бяха Армстронг Око-Флекс, Хуан Переа, Стипе Вуликич и Марко Дуганджич. Прави впечатление, че в тазгодишната селекция преобладават хората, които имаха опит в родното първенство. Тоест, не им трябваше дълго време за аклиматизация и те веднага подпомогнаха на каузата.
Хулио Веласкес имаше по двама играчи на пост (б.а. – само левият фланг на отбраната изтъня тази пролет след продажбата на Цунами) и умело се възползва от дължината на скамейката.
ФИЗИЧЕСКАТА ПОДГОТОВКА
Това бе огромният плюс на Левски пред конкурентите. В нито един момент от кампанията отборът не бе „по капли“. Напротив. Доминираше, благодарение на отличното си функционално състояние. Това се дължи на факта, че в един момент от кариерите си Fернандо Гаспар Лаборие и Хосе Антонио Морга Сото са били кондиционни треньори (б.а. – първият в Реал Мадрид и Бенфика), преди да се изкачат в йерархията. Те бяха винаги до младия Денислав Драшков, който направи голям скок от школата до първия тим.
Но нека не бъдем голословни. Доказателство за отличната подготовка е фактът, че в повечето от двубоите сините отчетливо доминираха през вторите полувремена. До момента Левски е отбелязал 68 гола в 32 кръга (средно по 2.125 на мач). Цели 46 от тях са реализирани през втората част – 68.7 процента от общия брой. Най-много попадения Левски е вкарал в отрязъка от 75-ата минута до края на мачовете – цели 17 (25% от общия брой отбелязани попадения).
РОТАЦИИТЕ
Широката скамейка даде възможност на Хулио Веласкес да използва до момента 28 играчи през кампанията. От тях болшинството са чужденци – 20. Много се изговори за постоянните ротации на испанеца. Но те се оказаха напълно оправдани, защото Левски бе свеж, независимо дали трябваше да играе в сгъстен цикъл, или не. Част от футболистите имаха разностранни роли на терена, покриваха по няколко поста при нужда, но се справиха със задълженията. А треньорът изгради добра химия, защото даде на всички шанс за изява. Всеки от сините се чувстваше полезен. Какво показва статистиката – до момента през сезона има 24 играчи, които са с над 10 мача във всички турнири. 10 са футболистите с повече от 20 двубоя, шест са тези с между 20 и 30, а трима вече имат над 40 срещи.
Напоследък от групата изчезна Рилдо – той бе взет за водещ играч през лятото, но се оказа разочарование. И по естествен път изпадна, въпреки че е сред най-скъпоплатените.
КЛИМАТЪТ В ТИМА
Помните ли как започна кампанията за Левски? Отговорът е с домакинство на Апоел Беер Шева в Лига Европа. Втори въпрос – а какво се случи в навечерието на сблъсъка? Сигурно се затруднявате да кажете, но ние ще ви помогнем – от картотеките в УЕФА бе извадена звездата Джавад ел Джемили, който дни по-късно бе продаден. Той обаче не отпадна от състава заради трансфер, а защото наруши правилника, въведен от Хулио Веласкес. Ел Джемили минаваше за любимец на испанеца и треньорът си го призна. Но посочи, че никой не е по-голям от колектива и клуба. Е, Веласкес има подход към играчите, които му вярват. Той се държи добре и прямо с тях, не залита по определени персони. И си личи по включването на резервите в мачовете, които не „го играят сърдити“ и допринасят за общата кауза. Точно това изпъкваше през целия сезон.
ПОСТОЯНСТВОТО
Победите в мачовете срещу по-малките отбори направиха Левски шампион. До плейофите сините нямаха не само успех, но и отбелязан гол срещу Лудогорец и ЦСКА. Но това не им попречи да увеличават методично дистанцията пред големите съперници. Причината – взимаха си мачовете срещу останалите, успяха да запазят завидно постоянство. Те така и не влязоха в криза, за разлика от опонентите. Левски не допусна две поредни поражения в първенството, а винаги намираше начин след загуба веднага да се изправи на краката си. Това безспорно напомпа самочувствието на обитателите на съблекалнята. Които точно с него си постлаха към титлата – направиха обрат от 0:1 до 3:1 срещу ЦСКА, след който вече бе ясно, че няма как Левски да не детронира Лудогорец.
ФЕНОВЕТЕ
На последно място в текста, но може би на първо в списъка – нейно величество Синята публика. Защото без нея клубът можеше и да не съществува. От предишната титла през 2009-а досега имаше немалко критични моменти. С редица спасителни кампании, обаче Левски все прескачаше трапа. Феновете бяха плътно до тима, пълниха няколко пъти „Герена“ до откат. Гостуванията минаваха под тяхната „Синя окупация“. Когато за момчетата на Хулио Веласкес беше трудно и те изглеждаха объркани, именно поддръжката от трибуните им даваше сили за гол и победа. Израсна цяло поколение, което сега за първи път вижда Левски шампион. Тази титла е за тях и е благодарение на по-големите, които отделяха от залъка си, за да бъде възможна сегашната лудост.
Янаки Димитров/ „Тема спорт“