Акрапович нахвали Веласкес, скочи на Евтимов и отсече: Левски се откроява! Нямах думата по селекцията в ЦСКА и комуникация с шефовете

Бившият треньор на Локомотив Пловдив и ЦСКА Бруно Акрапович коментира пред „Мач Телеграф“ случващото се в Първа лига, която той продължава да следи изкъсо. Босненецът е сигурен, че Левски заслужава титлата, защото се откроява с представянето си. Ето какво каза Акрапович.

– Г-н Акрапович, как Ви се струва развитието на сезона в момента, преди решаващата фаза? Нещо изненадва ли Ви?
– Честно казано, нищо не ме изненадва особено, защото следя отблизо българския футбол, както и хърватския, и босненския, където съм работил. Винаги има отбор, който да се откроява и мога да кажа, че сега този отбор в България определено е Левски, преди беше Лудогорец, но сега е Левски. В този клуб намериха много добри футболисти, заложиха на добър треньор с модерни виждания и професионално отношение към процеса. Треньор, който държи на това отборът му да играе атрактивен футбол и да радва фоновете. Хулио Веласкес е стриктен към детайлите, а те са ключови, когато искаш да постигнеш нещо наистина голямо и запомнящо се. Като страничен наблюдател мога да кажа, че успехът на Левски в сериозна степен се дължи и на това, че Лудогорец имаше много работа в Европа. Този път те не можаха да намерят правилния път, по който да са на топ ниво на всички фронтове. Треньорската смяна също изигра роля. Не е лесно да стигнеш толкова напред в Европа и да си безупречен и на домашната сцена. Като ширина на състава Лудогорец не е такъв, какъвто беше преди. Сега ги няма тези футболисти, които да влязат от пейката и да променят резултата в полза на тима така лесно. ЦСКА от своя страна също е силен отбор, но стартира много лошо. Може би, ако“червените“ бяха с Христо Янев от началото, сега Левски нямаше да има тази комфортна преднина.

– Говорите за титлата, сякаш е напълно решена, но реално още не е сигурна. Според Вас, играта на Левски шампионска ли е, предвид това, че досега няма победа срещу най-силните конкуренти?
– Като погледнеш разликата в точките във всички първенства в Европа, освен Байерн и ПСЖ, няма нещо, което впечатлява. Трудно може да кажем, че някой друг гази наред. Навсякъде са малки разликите. Да, мога да кажа, че Левски ще е заслужен шампион, защото показаха много позитивни неща в играта – агресивност, радост, раздаване на терена… Демонстрират го постоянно през целия сезон. Имаха един-два мача, в които не бяха на висота, но треньорът взе правилните мерки. Пак ще кажа, че вероятно получиха предимство, че можеха да се концентрират изцяло върху първенството.

– А какао ще кажете за ситуацията във Вашия любим турнир – Купата на България?
– Гледах и Лудогорец – ЦСКА, това как ЦСКА обърна. Играха по-агресивно. Беше интересен мач, въпреки че накрая малко се биха, но и това е част от футбола. Имат сериозно предимство преди реванша и много добър шанс да стигнат до финала. В сряда ми беше малко жал за Сашо Тунчев, но се радвах на победата на Локо (Пд). Сашо го каза сам – толкова грешки в един мач е правилно да не ги правиш за цял сезон. Като видях двойно подаване с глава между Ебоа и вратаря, вече си помислих, че това няма да свърши добре. След това и десният бек направи грешка, а това са подаръци като за Черен петък. Един треньор трудно може да контролира тези неща. Те са извън неговия контрол. Той може да вземе достатъчно мерки преди мача, но после е безсилен. Аз винаги казвам, че такива важни мачове не се играят. Те се печелят или не. Това е правилото. Работиш целия сезон, дойдеш и там няма игра, няма експерименти. Просто печелиш или не. И в това отношение Локо прави хубава работа. Шапка му свалям на треньора. Той върши много добра работа. Знае качеството на своите играчи и прави правилната тактика за тях. Те се държат дисциплинирано на това, което правят и го правят много добре.

– По-добър ли е в нещо този Локо от онзи по Ваше време?
– Няма шанс. (Смее се). Не може изобщо да ги сравняваме. В момента силните страни на отбора са, че понякога хваща съперник в лош ден и не пропуска да спечели. Това говори за добро ниво на концентрация и способност да се възползваш от такива грешки. Има и други отбори, чиито противници правят грешки, но те не могат да се възползват от това. Мисля, че дисциплината и правилната тактика са начинът, по който те могат да стигнат до резултати. Не може да кажеш, че показват някаква вдъхновяваща игра, за която да кажеш „Уау!“. С този стил обаче на всеки съперник ще му е трудно да бие Локо. Ако продължават така, имат реален шанс и на финала да направят добър резултат.

– Ще дойдете ли да гледате такъв финал?
– Да, може би. Въпреки че децата ми ще идват на гости. Но мога да си помисля, ако финалът е ЦСКА против Локо. Има кого да попитам за една покана за мача. Ще се наслаждавам на сблъсък между моите бивши отбори.

– От Локо Пд вероятно пазите предимно хубави спомени, но по отношение на ЦСКА може ли да говорим, че има разочарование от раздялата с този клуб?
– Разочарование от моя страна няма. Аз знаех много добре какво ме чака. Чух много истории за управлението на клуба и за това какви хора взимат решенията. Но в същото време бях наясно, че за моята кариера ми трябва крачка. Винаги съм бил сигурен, че можем да направим добри резултати. Всичко друго не е било от моята компетентност и не мога да го коментирам. Ако в йерархията на клуба някой може да реши да те изгони и след добри резултати, човек няма как да се ядосва. Просто приемаш, че нещата стоят така и си вземаш нужните поуки. Учиш си урока и продължаваш напред. Аз, да ви кажа честно, ако не бях минал през ЦСКА, нямаше да получа някои от офертите, които се появиха след това. Имах добри резултати с Локо, но без да си бил в клубове като Левски, Лудогорец и ЦСКА, шансовете пред теб са различни. Защото това е футболът, за съжаление. Аз имах много по-добри резултати при Локо, но офертите не идваха. За разлика от ситуацията след престоя ми в ЦСКА. В Хърватска такива клубове са Динамо и Хайдук. Минеш ли през тях, след това имаш оферти. Моят път в живота е футболът. Искам да върша треньорска работа, да се наслаждавам на този път, но освен това говорим и за бизнес. Това е ясно. Аз винаги съм бил наясно какво искам и какво мога да направя. Постигнах хубави резултати, направих много качествени неща, които беше трудно да се случат по онова време, както се сещаш. Трябва да си с твърда позиция и да имаш кураж за тези неща. В един момент беше невъзможно да се работи, но имах добро отношение с почти всички играчи и служители в клуба. Говоря за тези, с които имах ежедневен контакт – доктори, масажисти… Поздравявам бай Добри и тийм мениджъра Митко. С тези хора имах наистина добри отношения, въпреки че беше труден период. Нямах комуникация с тези, които управляваха. Нямах думата по селекцията в ЦСКА. Продадохме половин отбор, но новите те ги избираха основно. Така се работеше. В такъв момент бях попаднал. Бяха ми казали, че мога да привлека двама-трима по мой вкус.

– Наскоро вратарят Димитър Евтимов каза, че сте имал двойни стандарти към българи и към чужденци и едва ли не сте го отвратили от треньорската професия и сте му отнели мотивацията. Как ще отговорите?
– Не става въпрос дали и как аз приемам това изказване. Според мен, Евтимов оправдава собствената си липса на достатъчно качество, като замесва други. Това не е мъжко. Дал съм му шанс, но нямаше как да не предпочета Бусато в онзи момент. Разликата беше голяма. Той можеше да покаже, че заслужава повече, но не го направи. Спомням си, че го пуснах в една контрола с Литекс, в която ни вкараха два гола, защото той бе излязъл извън наказателното поле. След това ме уволниха. Не е добре той да въвлича другите играчи от онзи отбор в нещо такова. Имах супер отношения с Тибо Вион, Амос Юга, Тиаго, Джеферсон, Матай, Бусато… Наистина супер отношения и сега той казва, едва ли не, че тези хора се ме изгонили, защото аз се сближавах с тях. Гнусно е да го чуеш от човек, за когото ми казаха, че е е клуба „поради други причини“. Не ме интересуваше какви са тези „други причини“. Даже не съм питал, знам само, че Бусато имаше достатъчно качества, за да съм спокоен за неговия пост. Всичко това обаче е в историята. Сега пожелавам успех и на Христо Янев с ЦСКА, и на Душан Косич с Локо Пд.

– Какво е предизвикателството да превърнеш една група от силни индивидуалности в печелещ отбор? Защото и сега в ЦСКА има събрани може би най-много класни футболисти?
– В такива ситуации рискът идва от това да не започнат да се оформят някакви групи или някой да се помисли, че е по-важен от другите. Така че трябва някак да се запази добрият климат, да ти се радват, да са заедно и да се отнасят сериозно към работата, която искаш да вършат. Целта е една – всички да сме като едно и ако някой излиза от това единство, сам си е виновен. Ролята на треньора в такива случаи е да поддържа йерархията, дисциплината и реда. Още повече в представянето на терена. В тази връзка мисля, че Христо Янев върши много добра работа и ако бе в клуба от началото на сезона, резултатите щяха да са други.

– Може ли да направите идеален отбор от всички играчи, с които сте работил в България?
– О, не. Не ме карай да правя това. Ще е трудно да обясня на тези, с които наистина съм толкова близък, защо съм избрал друг, а не тях. Не. Уважавам всички, с които съм работил.

– А с кои от тази момчета все още поддържате връзка?
– С Милош Петрович поддържам връзка. Той наскоро ми се обажда. Иска да изкара треньорски лиценз и искаше да коментираме някои идеи. Говорим с него много, често се чуваме. С Луков поддържам връзка. Радвам се за него. Той е пример за това, че понякога е важно да знаеш и коя пейка да избереш, за да станеш шампион. Знам, че ще ме разбере. Трябва да намериш и правилната пейка, за да вдигнеш титла.

– Коя е най-голямата грешка, която допуснахте в работата си в България – трансфер, решение, направен или ненаправен компромис?
– Не мисля, че има такова нещо. Може би престоят ми в Хебър не беше достатъчно добре анализиран от моя страна. Не трябваше да идвам, защото и теренът не беше готов, и отборът беше много слаб тогава. Аз се опитах с новите играчи, които е много трудно да намериш през зимата, но не се получи. И в Локо беше така, но тогава успявахме, този път не стана, така че това може би е грешката. Иначе не правих много грешки, не правех отстъпки и много компромиси. Това ми беше силна страна, въпреки че в България е опасно да се държиш така. Създадох си много неприятели с този стил на работа. Но винаги ми се се струвало, че това е правилният път.

– С какво се занимавате в момента?
– Преди няколко месеца скъсах ахилесово сухожилие. Това беше най-големият шок, кой преживях в моята футболна кариера, доктори ме питаха: Имаш ли болка? Защото всички имат болка. Аз казах: Не, изобщо, само шок. Защото не мога да приема да не играя футбол, да не се движа. Играех на малки вратички с приятели. На седмица три-четири пъти. Явно прекалих. В тоя случай нямаше действие на противник, даже не тичах. Но вече съм много добре. И се оправих много бързо. Това показва, че пак ще играя. Живея в Сплит и разделям времето си между Хърватска и Босна, където често ходя при майка ми. Това време, което ми липсваше с моя малък син, който е на 15 години, сега го имам. Като приятели сме. Баща и син сме, но си говорим като хора в кафене. Всеки ден сериозни теми. И това е нещо, което трябваше да наваксвам. Имах и оферти, но докато бях контузен, нямаше как да работя.

Кой отбор най-много Ви впечатлява в Европа?
– Байерн. Те не дават на съперника да мигне. Направи ли го, всичко вече се сменя на терена. Създават паника в противника и имат много качествени играчи.