Асене, върни малко!

Кийс Смит е на 19 години и в двата мача с Левски впечатли с изявите си. По време на този в София дори спечели повече единоборства от Асен Митков и Гашпер Търдин взети заедно. На „АФАС“ не му се получи чак толкова добре, но се задава дерби Барса – Реал за него. И със сигурност го очаква добро бъдеще, дори и да не стигне до „Сантяго Бернабеу“ или „Камп ноу“. Смит спокойно може да се озове в съседна Германия и да се превърне в легенда на Кьолн или Айнтрахт, например.

Асен Митков е по-голям от него с една година! Младежки национал е. Гони 100 мача със синята фланелка във всички турнири… От дете е фен на Барселона. Със сигурност мечтае да се види един ден в раиран екип и как го представят като ново попълнение на каталунците. Мечтите обаче са безплатни. И най-често си оставаш само с тях. Затова по-реално е след 2 или 3 години да видим как си пуска снимка в социалните мрежи от трибуните на „Камп ноу“ и да пляска, когато на игрището се появи Кийс Смит. И ще каже на приятелите, които са до него: „.Срещу този съм играл, помните ли?“. Не е ясно обаче дали в този миг ще е играч на Левски. В най-добрият случай може да се подвизава някъде във втора или трета дивизия на Италия, например. И пак ще е национал. Не младежки, а мъжки. Защото нямаме много играчи на тази възраст с такъв опит. А и качества. Защото Асен има такива, безспорно. И въпреки това в двата мача срещу A3 изглеждаше като момче, което прави първите стъпки в най-популярната игра, а в същото време Смит бе като опитен ветеран, който е стигал финал поне в Лигата на конференциите. И действаше като компютър. Обран и спокоен, Смит и за секунда не се замисляше какво трябва да прави с топката, когато тя бе в краката му. В същото време Митков позволи на съперниците си да му я отнемат поне 7 пъти. При гостуването в Алкмаар това доведе до нарушението, от което впоследствие падна първият гол за домакините. И рано-рано стана ясно, че Левски трябва да се бори да не загуби с много. Но и това не се случи. И като гледаме Смит и Митков, то не трябва да се чудим защо Левски също се реши да плати таксата, която ще го освободи от бремето да залага на петима родни играчи във всеки мач. И бъдете сигурни, че това не е, защото е по-лесно с чужденци. Просто дори и школа като тази на „сините“ не може да се похвали с продукция, която да бъде достойна за първия отбор. В размирните времена, а и чистката, която се проведе преди това, Академията понесе най-много удари. Клубът трябваше да оцелее.

Днес „сините“ се опитват да си построят къщичката отново. И без да вдигат много шум, защото е излишен. Като онзи, който се вдигна около Александър Божилов. Капитанът на втория отбор, ако сте забравили кой е. Някои си скубаха косите, че бил освободен и е преминал в ЦСКА. Божилов в момента е резерва във втория отбор на „червените“. Преслав Бачев също търка пейката, но в Дунав Русе. Цялата Втора лига е пълна с кадри на Левски, които минаха и през ЦСКА 1948, след като в един момент решиха, че са много големи, а „червените“ им хвърлиха няколко лева повече. Илюзиите обаче бързо се изпариха, както и тези на онези юноши, които изведнъж правят трансфер в голям отбор в чужбина, но след година се връщат у нас безработни. Някъде и нещо в обучението на тези момчета е изпуснато. Куца тотално и сериозно. И е хубаво, ако „сините“ знаят къде се крие този проблем. Могат да видят също как в A3 се справят с него. Това ще бъде едно от задължителните неща, които трябва да „купят“ от Алкмаар. Защото холандците са като Оксфорд и Кеймбридж в работата с младите футболисти.

За Митков пък ще е хубаво, ако сам си каже: „Асене, върни малко!“. И хвърли дините под мишниците си. Защото докато той и Рупанов се радваха на ваканцията си в Гърция, връстниците им на Запад са гледали как да станат по-бързи, по-точни и да владеят по-добре топката. Докато тук младите се борят да направят голям шлем при дашните моми от квартала, някои се спукват от центрирания и удари. Стават и лягат в определен час. Не се мусят на яденето, което им се предлага и да ходят да плюскат тайно това, което им харесва. Ако някой не знае, то в Холандия всяко семейство има свой ритуал, който се спазва 365 дни в година. Винаги знаеш кога е понеделник, вторник по манджите, които ти се сервират. Докато тук някои юноши имат по 2-3 катастрофи и карат коли за по 100 000 лева, то там момчетата въртят педалите на колелетата си, които са купили сами. И не се цупят, когато им предложат заплата от 1500 лева, защото знаят, че това е стартовото ниво. И утре ще вземат много-много повече, стига да си го заслужат. В най-лошия случай кариерата им ще стигне до България, Румъния, Полша или друга страна на Изток. И пак ще бъдат в пъти по-добри от местните играчи, които са замръзнали някъде на 15 години./ „Мач Телеграф“