Бардон на 50: В Левски се родих за втори път! Никога няма да мога да се отблагодаря достатъчно
Седрик Бардон – един от най-обичаните чужденци в историята на Левски – ще отпразнува 50-ия си рожден ден. Той бе мозъкът на онзи тим на сините, писал приказка през 2005 и 2006 година. За отбора изигра общо 126 мача във всички турнири и вкара 31 гола. Той се върна към онези времена. Ето какво разкри в интервю за „Тема Спорт“.
Седрик, как се чувстваш на 50 години?
– Чувствам се много добре. Наскоро станах дядо и това е истинско щастие. Прекрасно.
С какво се занимаваш в момента? Продължаваш ли да развиваш бизнеса си и да ръководиш компанията, която помага на безработни хора да си намерят работа?
– Да, все още съм начело на компанията си. Осигуряваме временна почасова работа. Започнах този бизнес след края на кариерата си.
Често ли си спомняш за футболната кариера?
– Да, разбира се. Случва ми се да говоря за нея с близките си и най-вече с дъщеря ми, с която гледаме видеоклипове в YouTube. Показвам й моите изяви в Левски (б.а. – Бардон има двама пораснали синове, а дъщеря му е на най-малка възраст – на 12).
Може ли да се каже, че преживя прераждане в Левски?
– Точно така е – в Левски се родих за втори път. Знаете, че тръгнах за футбола от Лион. След това в елита играх още за Рен и Гинган. Преди да премина в Льо Авър във втора френска дивизия, бях контузен в продължение на няколко месеца. Тогава се появи Левски и ми даде възможност да продължа кариерата си на най-високо ниво. Никога няма да мога да се отблагодаря достатъчно на клуба и тогавашните му ръководители за доверието, което ми гласуваха.
Подписа с Левски, след като премина пробен период. Спомняш ли си?
– Естествено. Помня, че не бях в особено добра форма. Да си кажем – не бях физически подготвен, но Наско Сираков и президентът Тодор Батков ми гласуваха доверие.
Наричаха те компютъра на отбора, който написа Синята приказка…
– За мен е чест, че бях част от този златен период в историята на клуба. Казвал съм, че бяхме като луда банда, но и много сплотени. Това ни помогна да станем и първият български отбор, влязъл в Шампионската лига.
Каква емоции изпитваше по време на дербитата срещу ЦСКА и мачовете в европейските клубни турнири?
– Това за мен винаги са били огромни двубои, изпълнени с изключително силни емоции. В такива големи мачове единствено победата има значение. Така бе и за нас. И за щастие печелехме повечето.
Кой мач завинаги ще остане в сърцето ти?
– Два са. Първият бих казал, че е този срещу Оксер във Франция, защото тогава отбелязах първия си гол и започна моята история с Левски. А каква история беше само, а? Вторият е реваншът срещу Киево, когато осъществихме мечтата си да играем в Шампионската лига. Незабравими моменти!
Поддържаш ли все още връзка с някои от бившите си съотборници? Знаем, че имаш такава с хора на ръководни постове в клуба.
– Да, опитвам се да поддържам връзка с някои от момчетата. Правя го най-вече през фейсбук. Старая се също редовно да се обаждам на Борето (б.а. – Даниел Боримиров), за да поздравявам него и клуба за свършената работа. А напоследък има за какво да го правя. Много съм радостен, че бе сложен край на дългите години чакане на титлата! Браво! Знаете, че продължавам да следя Левски. И изключително много се радвам, че сините си върнаха мястото, което винаги трябва да заемат. Оптимист съм и за този сезон.
Коя случка никога няма да забравиш?
– Няма някоя конкретна, за която да се хвана на момента, всеки помни силните игри в големите двубои. Но ще разкрия история от един мач срещу Славия. Преди него треньорът Станимир Стоилов ми беше казал, че само големи футболисти са отбелязвали хеттрик срещу този отбор, все пак говорим за дерби. И точно в този двубой вкарах три гола (смее се), при това на техния стадион (б.а. – на 18 април 2007 година в „Овча купел“ сините печелят с 3:0 за първенство).
Спомням си много добре, че ти изпълняваше и ролята на учител за някои футболисти. Например непрекъснато казваше на Еньо Кръстовчев да се повдига на пръсти, когато трябва да получи и отиграе топката, да бъде подготвен…
– (Смее се) Вече не помня толкова отделни епизоди. Но определено обичах да споделям опита си с младите футболисти, които много харесвах.
Представял ли си си някога, че съотборникът ти Георги Иванов-Гонзо един ден ще стане президент на Българския футболен съюз?
– Наистина не съм си представял, че ще го видя на този пост. По-скоро го виждах като треньор, отколкото като президент на федерацията. Защото Гонзо беше силен човек на терена. Изненадан съм от станалото. Но мисля, че ще направи всичко възможно, за да върне българския футбол на преден план в Европа, защото в момента определено не е на такъв. Във всеки случай му го пожелавам, надявам се да успее.
Кои са малките удоволствия в живота ти днес?
– Сега най-голямото ми удоволствие е да прекарвам време със съпругата и децата си. Както вече казах, наскоро станах дядо и това е истинско щастие. А друго голямо щастие за мен ще бъде да видя след няколко седмици как любимият ми Левски побеждава Марсилия на „Велодром“, докато съм на трибуните до приятелите си Борето и Наско.