Без победа над Лудогорец и титлата може да избяга от Левски

Левски отпадна от турнира за Купата на България и вече му остава само един фронт, на който да воюва – този в първенството. Там „сините“ са задължени да проведат битката докрай умно, концентрирано, хладнокръвно и да преследват титлата и с последните сили, които са им останали. Да, Лудогорец продължава да е много силен и е ясно, че ще е много трудно, но преднината от 7 точки си е налице и дава сериозни шансове за успех. Оттук нататък обаче трябва да е ясно, че ако загубите от Лудогорец продължат, титлата също ще се изплъзне. При схемата на провеждане на първенството в България, която включва плейофи, максимата на сър Алекс Фъргюсън не работи. А тя гласи, че шампион се става като не пропускаш победите срещу по-малките отбори, а не в дербитата. В нашето първенство дербитата, които ще трябва да изиграе Левски срещу другите 3 най-силни отбора, са общо 12, което означава, че в тях може да се вземат 36 точки. Твърде много, за да си позволиш да ги загубиш с лека ръка. И въпреки това, няма място за никаква паника, камо ли отчаяние. Собственикът Наско Сираков неведнъж е казвал, че Купата е десертът, а основното ястие си е първенството. И наистина то, както и представянето в него, винаги е било и ще бъде най-важното. Фронтът сега остана само един, а с отпадането от турнира за Купата отпада и едно от оправданията – че съставът все още не е достатъчно широк, за да може отборът да издържи навсякъде. И наистина към днешна дата Левски разполага с около 16 равностойни футболисти, което е с около десетина по-малко от Лудогорец. Това, с което Веласкес излезе в Разград, е най-доброто, с изключение на Макун и Вуцов. В хода на мача пусна всички резерви, които можеха по някакъв начин да повлияят на хода на събитията. Отделен въпрос е дали не беше ли по-разумно Сангаре да бъде заменен по-рано с Перса, при условие, че играта на малиеца хич не му спореше. Както и трябваше ли Луков да пази. И ако Веласкес държи да му даде шанс в поне един от мачовете с Лудогорец, дали не беше по-добре това да се бе случило в този за Суперкупата.

Друг въпрос, върху който очевидно трябва да се помисли, е за мястото на Радослав Кирилов. През пролетта все още не са минали много мачове дотук, но отдясно изглежда видимо по-неефективен, отколкото отляво, където беше през повечето мачове през есента. Разбира се, не казваме категорично, че играта му е вследствие на позицията му на терена. Възможно е просто да не е в добра форма.

В този ред на мисли хич няма да е лошо, ако Левски се подсили с поне още един играч до затварянето на зимния трансферен прозорец. Нормално е така да стане, след като напуснаха петима, а дойдоха двама. И ако вземе един, да уцели с него. Дотолкова, че въпросният играч да вдигне нивото още малко, преди предстоящите важни битки. А в тях вероятно ще падат още жертви под формата на наказания и картони.

Въпросите си остават и е повече от задължително Хулио Веласкес да намери отговорите. Просто защото лимитът за грешен избор на състав изглежда изчерпан. Каквото е било досега, не може да се върне, но е много важно да налучква верните изпълнители в оставащите двубои. Особено в дербитата. Със Славия развоят на събитията безспорно доказа, че замисълът на Веласкес не се получи. В дербито през есента срещу ЦСКА включването на Асен Митков като титуляр също не даде очаквания от испанеца резултат. А и като цяло самият факт, че Левски играе добре и губи (два пъти от Лудогорец и веднъж от ЦСКА) също е показателен. По принцип е прието, че когато не си надигран, но си загубил (ако искате го наречете, че си надхитрен), отговорен би трябвало да е треньорът. И наистина нито при загубата от ЦСКА „сините“ бяха надиграни, нито пък превъзходството на Лудогорец в последните два мача бе толкова голямо. Но резултатите са лоши. В оставащите мачове с хегемона от Разград Левски ще трябва да играе за резултат. Ако продължава да губи, дори и да играе добре, преднината ще се стопи като мартенски сняг. А това, че си бил равностоен на Лудогорец, няма да топли никого. Отделен въпрос е и дали наистина си равностоен. Да – като създадени положения, удари, владеене на топката – може би. Но пък даже и в такива моменти си личи огромната класа на играчите на Лудогорец, спокойствието и увереността, с която разиграват топката и си чакат момента, уверени, че той ще дойде.

Да, ще бъде интересно да се види какво ще стане, ако Левски поведе, както можеше да се случи преди два дни, когато рано-рано Камдем имаше шанс. „Сините“ имат известни основания да се оплачат от липса на късмет при двете загуби от Лудогорец и могат да се надяват, че в някои от следващите мачове той ще им се усмихне.

Така те загубиха и втория пролетен сблъсък срещу Лудогорец, но всичко важно предстои./ „Мач Телеграф“